За повече от 35 години стаж в журналистиката, признавам си, никога не съм виждала такова безсилие от страна на представителите на държавните институции за решаване проблемите на бизнеса, каквото беше проявено на напоследното заседание на комисията по земеделие и гори в 50-то Народно събрание. Поведението на администраторите изтри и последната надежда за адекватност в разрешаването на проблемите, защото вместо професионално да разтълкуват причините, довели до фалити на утвърдени в животновъдството фермери поради новите правила за пашуване в националните паркове (така наречения „пасторализъм“), държавните чиновници демонстрираха пълно нежелание да коригират нескопосано създадените преди и след 2022 г. наредби и планове за управление.
А ефектът от тяхното действие е, че от миналата година досега десетки животновъди от цялата страна са принудени да унищожават стадата си – както това се случва в момента с биологичното стапонство „Дивата ферма“ на Благовеста и Николай Василиеви от Източните Родопи, а през миналата година – и с животните на семейното стопанство Коюнджийски от Кюстендилско. Сякаш родните администратори никога не са чели "Ако можеха да говорят" на класика Йордан Йовков.
Първият зов за помощ от страна на "Дивата ферма"
Ако участниците в заседанието на парламентарната земеделска комисия от 11 септември повторно си пуснат записа, за да видят как изглеждат отстрани, биха прозрели онова, което стана достояние на цялата земеделска общност, проследяваща онлайн дискусиите – че българската администрация не е дозряла да прави европейски политики и че по никакъв начин не й пука за съдбата на хората, които произвеждат екологично чиста продукция за нашите деца.
Потресаващо прозвуча емоционалният разказ на Ники Василиев, чието стадо от автохтонната порода "Родопско кафяво говедо" тази година не се качи в Рила, защото му беше разрешено пасища само за 293 животни вместо за 1 200 – както беше през миналата година. И в момента стадото му е разпръснато из Източните Родопи, където няма нито паша, нито вода, а животните умират от глад. Ще припомним, че през лятото той отправи зов за помощ към всички ведомства като се започне от президентството и се стигне до двете министерства – на околната среда и на земеделието.
Самият земеделски министър Георги Тахов съобщи по време на заседанието, че от юли досега са проведени поне десетина експертни срещи между МОСВ и МЗХ, които обаче са преливали от пусто в празно, въртейки се в омагьосания кръг на нормативите, одобрени до момента.А според тези нормативи площта, върху която едно животно може да пасе през 2024 г. е увеличена драстично, с идеята, че по този начин няма да се получи утъпкване на ценни растителни видове, които трябва да бъдат запазени в природните паркове, обясниха от МОСВ. Ники от „Дивата ферма“ обаче оспори тази теза, защото като ветеринарен лекар той е изключително добре запознат с поведението на родопските говеда, чиято природа е да се местят веднага щом изпасат тревата на едно място. Затова и през годините, когато той е качвал стадата си в Рила, проблем с утъпкването никога не е имало.
Според фермера вместо да бъдат фиксирани норми за пашуване на една животинска единица за един декар, е редно да се направи картиране на терените, защото „на едно място за един ден животното може да се нахрани върху площ от само 6 декара, а на друго – върху 25 декара и това зависи от качеството на тревостоя“. Именно за подобно картиране настояват и останалите животновъди, които са категорични, че проблемът с пашуването високо в планината се е появил едва с европейското подпомагане, довело високо в планината така наречените субсидиевъди, които нямат идея кои породи говеда стават за отглеждане на над 1 500 метра надморска височина и кои не.
За несъстоятелността на новите планове за управление на природните паркове, с които реалните животновъдите биват изгонени от техните пасища, съобщи и адвокатът Емилия Тончева. Тя обясни, че съдът на два пъти вече е отхвърлял разпоредбите, разписани в годишните планове за управление на парк „Рила“ за 2022 г., и за 2023 г. Със сигурност пред съда ще паднат и плановете за 2024 г., само че това ще стане едва през 2025 г., когато животните отдавна няма да съществуват, тъжно поясни Тончева.
В тази връзка председателят на земеделската комисия Иван Иванов настоя двете министерства много бързо да създадат нова работна група, този път с учаситето и на фермерите, която да предложи нови текстове в наредбите, така че да се намери бързо разрешение на този „параграф 22“, в който се въртят всички. Депутатите от комисията одобриха предложението. А ние ще отбележим, че едва в дискусията на 11 септември представителите на МОСВ прозряха, че когато са създавали нормативните документи за пасторализма е трябвало да поканат и животновъдите, за да не стигне до днешните фалити на стопанства.
Остава да видим дали в месеците, оставащи на този кабинет, двете министерства ще намерят баланса между екологични изисквания и защита на реално работещия бизнес. Отново припомняме, че преди лятото на тази година „Дивата ферма“ беше най-голямата биологична ферма в Европа, със затворен цикъл на производството на екологично чисти храни. А Благовеста Василиева е номинирана за получаване на наградите на Европейския съюз за биологични продукти за 2024 г., които ще бъдат връчени в Брюксел следващата седмица. На този фон ще бъде повече от трагично, ако тя получи престижния приз за биофермер на годината в момент, когато тяхното стадо е пред гибел.
Екатерина Стоилова
