До 9 февруари се приемат предложения за промени в Наредбата за критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса, с които да се разшири приложното поле за използване на биогоривата. С тези изменения към досегашните биогорива се добавят газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за производство на енергия от възобновяеми източници. С норматива се въвеждат и специфични, подлежащи на особен ред за доказване критерии за устойчивост на горивата, които се произвеждат от селскостопанска биомаса и от горскостопанска биомаса, се посочва в мотивите към тази наредба.
Важно изменение в тази наредба се прави в член 5, регламентиращ критериите за устойчивост на биогоривата от биомаса.
"Чл. 5. (1) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от селскостопанска биомаса се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници и за потреблението им може да се предоставя финансова подкрепа, когато не са произведени от суровини:
1. произхождащи от терени с голямо значение за биоразнообразието;
2. отглеждани върху терени с високи въглеродни запаси, освен когато суровината е добита от терен, който по времето на добива и през м. януари 2008 г. е имал статут на терен с високи въглеродни запаси;
3. добити от суров материал, отглеждан на земя, която е била торфище през месец януари 2008 г., освен ако бъдат представени доказателства, че култивирането и добиването на суровината не налага дренаж на предварително неотводнената почва.
Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от горскостопанска биомаса, се предоставя финансова подкрепа, когато съответстват на следните критерии за свеждане до минимум на риска от използване на горскостопанска биомаса, получена вследствие на неустойчиво производство:
1. страната, в която е добита горскостопанската биомаса, има съответни закони на национално или регионално равнище, приложими в района на добива, както и действащи системи за мониторинг и правоприлагане, които гарантират, че:
а) дейностите по дърводобива са законосъобразни;
б) в районите на дърводобива се осъществява възобновяване на горите;
в) зоните, определени съгласно международното или националното право или от съответния компетентен орган за целите на опазването на природата, включително във влажните зони и торфищата, са защитени;
г) дърводобивът се извършва по начин, съобразен със запазването на качеството на почвата и биоразнообразието, с цел да се сведат до минимум отрицателните последици; и
д) дърводобивът запазва или подобрява дългосрочния производителен капацитет на гората за дърводобив.
2. когато липсват данни по т. 1, да съществуват системи за управление на равнището на районите за снабдяване с дървен материал, за да се гарантира, че:
а) дейностите по дърводобива са законосъобразни;
б) горите в районите на дърводобива се възобновяват;
в) зоните, определени съгласно международното или националното право или от съответния компетентен орган за целите на опазването на природата, включително във влажните зони и торфищата, са защитени, освен в случай че се представят доказателства, че добивът на тези суровини не противоречи на тези цели за опазване на природата;
г) дърводобивът се извършва по начин, съобразен със запазването на качеството на почвата и биоразнообразието с цел намаляване на вредното въздействие; и
д) дърводобивът запазва или подобрява дългосрочния производителен капацитет на гората за дърводобив.
Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от горскостопанска биомаса и за потреблението им може се предоставя финансова подкрепа, когато отговарят на следните критерии във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС):
1. държавата или регионалната организация за икономическа интеграция, от която произхожда горскостопанската биомаса:
а) е страна по Парижкото споразумение;
б) е подала национално определен принос (NDC) в Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC), обхващащ емисиите и поглъщанията от селското стопанство, горското стопанство и земеползването, който гарантира, че измененията във въглеродните запаси във връзка с добива на биомаса се отчитат спрямо ангажимента на съответната държава да намали или ограничи емисиите на парникови газове, посочени в национално определен принос; или
в) има закони на национално или регионално равнище в съответствие с чл. 5 от Парижкото споразумение, приложими в района на дърводобива, които се отнасят за запазване или подобряване на въглеродните запаси и поглътителите на въглерод, и от които е видно, че докладваните емисии от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство не надхвърлят поглъщанията;
2. когато липсват посочените в т. 1 данни, да съществуват системи за управление на равнището на районите за снабдяване с дървен материал, гарантиращи запазване или подобряване на нивата на въглеродните запаси и поглътителите на въглерод в дългосрочен план.
За дадена инсталация се счита, че е въведена в експлоатация, след като е започнало производството на биогорива, на биогаз, използван в транспорта, и на течни горива от биомаса и съответно след като е започнало производството на топлинна енергия и енергия за охлаждане и на електрическа енергия от газообразни и твърди горива от биомаса.
Намалението на емисиите на парникови газове от използването на биогоривата и биогаза, използвани в транспорта, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса в инсталации, произвеждащи топлинна енергия и енергия за охлаждане и електрическа енергия, се изчислява по методиката по чл. 44, ал. 3 от ЗЕВИ.
Газообразните и твърди горива от биомаса, използвани в инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане или горива с обща номинална топлинна мощност, по-голяма или равна на 20 MW за твърдите горива от биомаса, и с обща номинална топлинна мощност, по-голяма или равна на 2 MW за газообразните горива от биомаса, трябва да съответстват на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени в ал. 1 – 3.“.
Използваната система за масов баланс:
1. позволява смесването на партиди от суровини или горива с различни характеристики за устойчивост и за намаление на емисии на парникови газове;
2. позволява смесване на партиди от суровини с различно енергийно съдържание за целите на по-нататъшна преработка, при условие че размерът на партидите се уточнява в съответствие с тяхното енергийно съдържание;
3. изисква към сместа да остава прикрепена информация за характеристиките за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове и обемите на партидите по т. 1;
4. осигурява сборът на всички партиди, напуснали сместа, да има същите характеристики за устойчивост, каквито има сборът на всички партиди, добавени към сместа и изисква този баланс да се постига в рамките на подходящ времеви период.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Системата за масов баланс гарантира, че всяка партида се отчита само веднъж при изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия, сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор транспорт и е налице информация дали за производството на тази партида е била предоставена подкрепа и ако това е така – вида на схемата за подкрепа“.
България трябва бързо да въведе новите промени, тъй като е забавила отчайващо дълго транспонирането на изисквания на европейска директива от 2001 г., заради което Европейската комисия е завела дело пред Съда на Европейския съюз, четем в мотивите към наредбата. Самата наредба е изработена от Министерството на околната среда и водите, но касае и земеделското производство.
