На среща с представители на министерството на регионалното развитие и благоустройството делегация от германската провинция Баден-Вюртемберг представи идея за инвестиция в изграждане на топлоцентрала на биомаса в района на Видин, която да произвежда енергия от отпадъци от селското стопанство и плантации от т.нар. „слонска трева“, съобщиха от пресцентъра на МРРБ. Целта е получаването на чиста, „зелена енергия“ чрез оползотворяване на остатъците от растениевъдството в северозападна България. Според немските експерти в момента те се изгарят на полето, генерирайки вредни газове, а са ценна суровина, чийто потенциал трябва да се оползотворява чрез съвременните технологии. Отделяните от топлоцентралата отпадъчни материали ще се използват отново в селското стопанство като подобрител на почвата. Растението „слонска трева“ може да се ползва и за производство на хартия, фуражи, пелети и др., стана ясно на срещата. Проектът съдържа много икономически, социални и екологични ползи, тъй като произвежда климатично неутрални горива, коментираха експертите.
Според заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева проектът за топлоцентралата на биомаса би могъл да получи и европейско финансиране на базата на партньорства, още повече, че попада в хипотезите на приоритетните области за „зелена икономика“, свързаност и развитие на икономиката.
На срещата с участието и на началника на политическия кабинет на министерството Юлия Ивкова освен възможностите за сътрудничество за реализиране на инвестиции в областта на възобновяемите енергийни източници в северозападна България бяха обсъдени и укрепването на веригите на доставки между страните по поречието на река Дунав и изпълнението на съвместни проекти с европейско финансиране. Събитието бе проведено в контекста на дългогодишното успешно партньорство между германската провинция и България, както и на съвместните дейности в рамките на Дунавската стратегия. Сред членовете на германската делегацията бяха Кармен Хоукинс – официален представител на министерството на икономиката, труда и туризма на провинция Баден-Вюртемберг, главен координатор на приоритетна зона 8 на Стратегията на Европейския съюз за района на река Дунав, проф. д-р Ралф Киндерфатер – главен изпълнителен директор на държавната агенция на Германия за биоикономика БИОПРО, Роберт Гола – ръководител проекти в „Щайнбайс Европа”, европейска експертна мрежа за иновации, приложни изследвания и технологичен трансфер, кметът на град Шпайхинген Маркус Хугер, представители на държавни и научни институти, федерални съсловни организации и бизнеса.
Георгиева посочи, че смесената междуправителствена комисия България-Баден-Вюртемберг е ефективен инструмент за активизиране и разширяване на сътрудничеството в областта на регионалното развитие, привличането на инвестиции, малките и средни предприятия, иновациите и дигитализацията. Тя подчерта, че в сегашната ситуация на несигурен пазар на енергоизточници нарастването на цените и ангажиментите на ЕС за „позеленяване“ на производствата правят ключова ролята на възобновяемите енергийни източници като алтернатива, гарантираща стабилността на икономиките. „Можете да разчитате на пълно съдействие от страна на МРРБ за партньорство с местната и централна власт, тъй като успешна инвестиция от подобен мащаб би имала положително въздействие върху икономическото развитие на региона, който е един от най-бедните в ЕС. Осъществяването на транснационални проекти с висока добавена стойност в рамките на Дунавската стратегия е от стратегическо значение, защото тези проекти са видими за хората и подобряват начина им на живот“, изтъкна тя и добави, че това може да бъде добра нова платформа за сътрудничество и обмяна на опит и знания.
Заместник-министърът обърна внимание, че европейските програми, които България изпълнява през периода 2021-2027 г., целят интегрирано териториално развитие на всички региони в страната, като насърчават партньорството между местните власти, бизнеса, научната общност, гражданското общество и неправителствения сектор. Целта е да се подкрепят проектни идеи, които биха донесли най-голяма добавена стойност и бихо повишили стандарта на живот в населените места.
