Нито една държава от Европейския съюз не е готова да сведе до нула своите въглеродни емисии до 2050 г. Това сочат резултатите от публикувания снощи доклад, поръчан от Европейската климатична фондация. Документът прави оценка на Интегрираните национални планове „Енергетика и Климат“ за 2030 г. на всичките 28 държави членки. Според доклада дори и най-амбициозният план – този на Испания, може да се справи с проблема едва на 52 %. Следват Франция, Гърция и Швеция - със съответно 47 %, 44 % и 43 % прогнозен успех. Словенският план за климата е последен с оценка от само 3 %.
А този на България е оценен на 15 % при среден резултат за Европейския съюз от 29 %.
„На този етап в българския план липсва екологична оценка. А това е ключово при положение, че в него се залага 44 % ръст в ползването на биомаса от горите в частта за отопление с ВЕИ. Това неизбежно ще влоши и качеството на въздуха в населените места“, коментира Георги Стефанов, главен експерт на практика „Климат и енергетика“ във WWF България. „Нещо повече, ние сме единствената страна в ЕС, която предвижда намаляване дела на ВЕИ в производството на електричество до 2030 г. и прави заявка въглищата да се ползват още 60 години“.
Природозащитната организация WWF се опасява, че българският план не разглежда увеличеното ползване на биомаса от горите като потенциален риск за природата. Освен това в него е залегнала подвеждащата обосновка, че защитените територии пречат за развитието на ВЕИ.
Докладът показва, че макар и да предприемат стъпка за ограничаване на вредните емисии, държавите членки все още са твърде далеч от амбициите на Парижкото споразумение.
Сред основните проблеми в плановете на всички страни, включително и България са:
Липсата на реални мерки за премахване на субсидиите за въглища и изкопаеми горива;
Слабата подкрепа за нови инвестиции във ВЕИ сектора;
Свръхупотребата на неустойчиво добита биомаса, което ще подложи горите на допълнителен натиск;
Неадекватни обществени консултации;
Недостатъчно усилие за постигане на глобалните цели за климата до средата на века.
Авторите на доклада смятат, че все още има време за промяна на курса. До края на 2019 г., когато трябва да бъдат изготвени окончателните варианти на Националните планове, държавите-членки могат да работят за тяхното подобряване като съгласуват климатичните и енергийни цели с всички заинтересовани страни.
В навечерието на европейските избори WWF призовава за амбициозни политики, които да привлекат повече инвестиции в чистата енергийна инфраструктура. Тя ще подобри качеството на живот на гражданите, ще създаде възможност за икономическо развитие, базирано на нисковъглеродни технологии и ще намали разходите за енергийния преход. Исканията на природозащитниците са обобщени в Манифеста на WWF за европейските избори.
Основана през 1961 г., международната природозащитна организация WWF (Ве-Ве-Еф) развива дейности в над 100 държави с помощта на 4000 служители и над 5 милиона доброволци. WWF работи за подобряване на състоянието на околната среда, за да може хората да живеят в хармония с природата. В България WWF се занимава със защитените територии и местообитанията от европейско значение в мрежата Натура 2000, горите и сладководните екосистеми, устойчивото развитие на селските райони, промените в климата.
