Бедствията са причинили приблизително 3.26 трилиона долара загуби в световното земеделие през последните 33 години – средно 99 милиарда долара годишно, или около 4 процента от глобалния земеделски брутен продукт (БВП), според нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Докладът „Влиянието на бедствията върху земеделието и продоволствената сигурност 2025“ подчертава как цифровите технологии трансформират начина, по който фермерите, правителствата и общностите наблюдават рисковете, предвиждат въздействията и защитават поминъка си.
Докладът предоставя най-всеобхватната глобална оценка досега за това как бедствията – от суши и наводнения до вредители и морски топлинни вълни – нарушават производството на храни, поминъка и храненето. Той показва как цифровите иновации променят агрохранителните системи от реактивно управление на кризи към проактивно, базирано на данни изграждане на устойчивост.
Между 1991 и 2023 г. бедствията са унищожили 4.6 милиарда тона зърнени култури, 2.8 милиарда тона плодове и зеленчуци и 900 милиона тона месо и мляко. Тези загуби означават дневно намаляване с 320 килокалории на човек – 13–16 процента от средните енергийни нужди.
Азия представлява 47 процента от глобалните загуби – 1.53 трилиона долара – поради мащабното производство и високата експозиция към наводнения, бури и суши.
Америка носи 22 процента от загубите (713 милиарда долара), причинени от повтарящи се суши, урагани и екстремни температури.
Африка отчита по-ниски абсолютни загуби (611 милиарда долара), но най-високи пропорционални щети – 7.4 процента от земеделския БВП, което силно засяга продоволствената сигурност и стабилността в селските райони.
Малките островни развиващи се държави остават сред най-уязвимите, като бедствията причиняват непропорционално големи щети спрямо техния земеделски БВП.
Докладът показва, че морските топлинни вълни са причинили 6.6 милиарда долара загуби между 1985 и 2022 г., засягайки 15 процента от глобалния риболов, въпреки че секторът остава подценяван в оценките на бедствията.
FAO определя цифровата трансформация като „промяна на правилата на играта“ в намаляването на риска от бедствия в земеделието. Инструменти като изкуствен интелект, дистанционно наблюдение, мобилна свързаност, дронове и сензори предоставят хиперлокални данни в реално време, които подобряват ранните предупреждения, застраховките и превантивните действия.
Примери:
Climate Risk Toolbox (CRTB) – глобални данни за земеделско планиране в 200+ проекта
RVF-DST – прогнози за треска на долината на Рифт, помогнали за навременни ваксинации
SoilFER – геоплатформа за ефективно и устойчиво торене
FAMEWS – мобилна система за наблюдение на есенния вредител листозавивач в 60+ държави
Параметрични застраховки – над 9 милиона фермери с дигитални инструменти за оценка на риска
GIEWS – система за ранно предупреждение, която носи до 7:1 възвръщаемост на инвестициите
Център за мониторинг на риска и ситуации в реално време в централата на FAO
Финансов механизъм FSFC за предотвратяване на кризи с храните
Над 2.6 милиарда души остават офлайн, много от тях в селски райони, най-изложени на бедствия. Докато цифровите решения се разширяват, FAO подчертава, че истинският им потенциал зависи от достъпност, обучение и адаптиране към нуждите на фермерите.
