Вредната житна дървеница (Eurygaster integriceps) спада към семейство Scutelleridae, разред Heteroptera (Hemiptera). Насекомото има едно поколение годишно. Храни се, смучейки сок от голям брой културни, диви и плевелни житни видове.
Възрастните индивиди са продълговати с изпъкнала гръбна част. Оцветени са кафяво, сиво до тъмносиво. На този фон се открояват светли, мраморни петна. Дължината на тялото е около сантиметър. Специалистите различават двата пола по устойството на осмия и деветия коремен сегмент. Яйцето прилича на буренце с дължина 0,8 мм.
Цикълът на развитие няма какавиден стадий (няма пълно превръщане). Излюпените ларви преминават пет възрасти, при което постепенно придобиват формата и белезите на възрастното. Новоизлюпените са светли или розовеещи, с почти кръгла форма. След няколко часа покафеняват и се удължават. В четвъртата възраст се появяват зачатъците на първата двойка крила. Ларвите от пета възраст са светлокафяви. На този фон може да проличат по-тъмни симетрични очертания.
Видът зимува под окапалите листа в периферията на горите. Предпочитани са рехавите дъбови гори. През пролетта насекомите се събуждат и активизират в температурните граници 8 - 15°С средно за денонощие. Тогава напускат зимното укритие и започват хранене от житните треви. При застудяване се връщат в окапалата шума.
Преминаването в културните посеви започва в края на март, а в Североизточна България към средата на април. Посоченият срок е условен предвид температурата в края на зимата и началото на пролетта. Проучванията са установили, че плътността на насекомите е най-голяма не близо до зимните убежища, а в ниските места, с по-благоприятни темтератури и защитени от силни ветрове. В търсене на подходящи места за хранене дървениците могат да прелетят на големи разстояния. При това определяща е силата и посоката на вятър.
В хладните часове на деня, при застудяване и валежи дървениците се крият под растителни остатъци, бучки пръст, почвени пукнатии и др., защитени от неблагоприятните условия места. Хранят се, смучейки сок от най-долната част на стъблото. Това води до пожълтяване на централния лист, който по-късно увяхва и се усуква. В топлото време дървениците се качват по високите части, където достигат слънчевите лъчи. Там храненето продължава със сок от класа след пробиване на влагалището на последния лист. Поради това класът става уродлив, над мястото на убождане няма класчета, вретеното се изкривява, а осилите стават накъдрени. Тогава над мястото на повредата може да бъде наблюдавана характерната повреда частично белокласие. По-късно засегнатата част окапва.
При хранене от листата над мястото на повредата листната пластинка (петура) увяхва, изсъхва, клюмва и накрая пада. Веднага след изкласяването дървениците смучат сок от стъблото над последното коляно. На мястото на убождане тъканта покафенява, стъблото изтънява. Класът е изправен и бял, докато последният влагалищен лист остава зелен. Това е втората характерна повреда, известна като пълно (цялостно) белокласие.
Чифтосването започва още в местата на зимуване и продължава след миграцията в полето. Женските заочват да снасят яйца през втората половина на април и началото на май. В Североизточна България този процес изостава с около две седмици. Масовото яйцеснасяне става в края на май и първата половина на юни. Проучванията са установили вариране на периода от 52 до 74 дни. Женските отначало снасят яйцата по растителни остатъци, бучки пръст и др. По-късно полагането става върху изсъхнали листа, а накрая по огретите от слънце листа и по класовете. Яйцата са подредени по седем броя в два или три реда. Плодовитостта на женските варира около 90 – 120 яйца.
(Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
