На 30 ноември България вдига забраната за внос на слънчоглед и зърнени култури от Украйна, като страната ни е договорила лицензионен режим (тепърва ще бъдат обявени процедурите по него), по който тяхната продукция ще влиза на наша територия от 1 декември. Потърсихме за коментар председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов, за да представи очакванията на бранша. Ще припомним, че заради вноса на евтин слънчоглед от Украйна през миналата есен родният бизнес претърпя огромни загуби, след като фермерите в цяла Европа бяха принудени да продават под себестойност.
Г-н Проданов, дали лицензионният режим ще успее да контролира количествата внесено маслодайно семе за българските преработватели, така че да не предизвика нов спад в цените?
Много се надяваме българското правителство да последва колегите си от Румъния, защото там вече е издаден указ за прилагане на новия лицензионен режим при вноса на селскостопанска продукция от Украйна. Чрез издаването на тези лицензи на практика държавата контролира търгуваните количества и се избягва масираният внос на огромни партиди, които сриват цените на вътрешния пазар. Представете си у нас отново да влязат накуп 1 милион тона слънчоглед!
Да, разбираме, че преработвателите имат нужда от допълнителни количества суровина, за да произвеждат олио, но търговията може да става постепенно, като до лятото на следващата година постъпателно влизат по-малки количества.
Ще припомня, че от средата на септември досега България не е спирала да внася маслодаен слънчогред, само че от Румъния – около 200 хил. т са влезли за този период. В същото време румънските фермери разполагат с огромни запаси от близо 1 милион тона, които са на разположение на българските заводи, така че те няма как да затворят поради липса на суровина, както се твърди.
Димитър Мачуганов за напояването
През последните два месеца и български стопани продаваха, въпреки че предлаганите световни цени са под нашата себестойност. Има и колеги, които изчакват нови конюнктура на пазара, но ситуацията не поставя производителите на олио в неизгодно положение. Трябва да се изчака решението на българското правителство за определянето на лицензите, което вярвам, че ще стане скоро и тогава всичко трябва да си дойде на мястото.
По време на 11-а национален семинар на НАЗ браншът постави редица въпроси, свързани с напояването. Как вървят преговорите между вас и екипа на Министерството на земедеделието и храните за промени в законодателството?
От досегашните срещи, които не само ние от НАЗ, но и останалите браншови организации проведохме с министерството, сетана ясно, че има много натрупани проблеми, които трябва да се решават един по един. Затова и подредихме приоритетите според най-неотложните - а именно, това са поземлените отношения. Съгласихме се и с констатацията, че тяхното решение няма как да стане за месец-два. Разчитаме на усилена работа от двете страни, така че поне до средата на следващата година да разрешим проблема „едногодишни договори” за ползване на земята. Едва след приемането на промените в поземленото законодателство би трябвало да се насочим и другата основна тема – напояването, защото без окрупняване на парцелите няма как да го развиваме ефективно.
Наскоро министър Вътев призна пред Синор.бг, че Европейската комисия не е съгласна с искането ни за финансиране на напояването през Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това означава ли, че няма как да получите финансиране на проекти с капково напояване?
За съжаление, към този момент няма как да се случи. Мотивът за този отказ от страна на Еврокомисията е, че те се позовават на тежки констатации в доклада на Световната банка от 2016 година. В него са определени редица зони от страната, в които водните запаси са на критичното ниво. Лично ние нямаме обяснение как експертите са стигнали до това мнение, защото държави, които са по на юг от нас, могат да ползват подземните си водни ресурси, а ние - не.
Именно затова НАЗ предлага страната ни да подготви нов експертен доклад, въз основа на който да се създаде и бъдещата стратегия за напояване. Всички ние се учудваме как може в Гърция и Турция да ползват свободно вода от Марица и Тунджа, а нашите земеделци да нямат достъп. Разбира се, за новия доклад ще трябва време. Именно затова и дебело подчертавам, че проблемите в земеделието са натрупани с десетки години, затова и разрешаването им няма как да стане светкавично и сега.
Смятате ли, че земеделците ще успеят поне да се възползват от другата опция по ПВУ – с инвестиционните проекти в екология и дигитализация?
Категорично да. Интересът е изключително голям и дори смятам, че подадените проекти ще прехвърлят доста бюджета, заложен в това направление. Улеснение за нас са и процедурите, които не са така тежки като при кандидатстването по програмата за селските райони.
Противно на някои колеги, които смятаха, че не биха могли да получат финанисране за земеделска техника, ще посоча, че ПВУ дава възможност за инвестиции в модернизация. Не само дигитализацията и системите за дистанционно управление са допустими, но и хидравличният контрол, който производителите на техника ни предоставят като иновативни операционни системи, така че подкрепата по Плана за възстановяване и устойчивост идва навреме за всички колеги.
Интервюто вза: Екатерина СТОИЛОВА
