Охлювите са един от основните врагове в зеленчуковите и овощни градини, защото причиняват вреди в няколко направления и постоянно. Две са основните неща, които търсят – храна и подслон. Хранят се с органична материя, включваща почти всякаква зеленина и гниеща дървесина.
В началото на вегетационния период те се заселват върху младите растения и с охота изгризват не само листата и върховете, но и стъблата им.
Предвид голямото разнообразие от култури, които нападат, охлювите стават преносители на различни болести – гниене, гъбични инфекции и вирусни заболявания. Те се движат активно в градината и могат да заразят широк спектър от различни растения.
С настъпването на топлината охлювите се настаняват под земята и започват да се хранят с корените на растенията. Ако кореновата система е повредена, не можем да очакваме добра реколта, а не е изключено това да доведе до гибелта им.
Зреещите или вече узрели плодове и зеленчуци също стават плячка за ненаситните лакомници.
С наближаване на зимата охлювите могат да станат храна за мишките, които ги изравят и превръщат в угощение, но гризачите също създават много проблеми.
Измръзват ли охлювите в градината през зимата?
Изправени пред нашествието на охлювите, ние често възлагаме надежди на студената зима, сякаш мекотелите ще загинат до размразяването на почвата.
Трябва да знаем, че разочарованието ни може да бъде голямо, защото мекотелите вредители понасят зимата изненадващо добре и дори много ниските температури нямат особено негативен ефект върху популацията през следващата година.
Експериментално е доказано, че дори голите охлюви да са били изложени директно на въздействието на ледени кристали, нито един от тях не е умрял. Повечето видове развиват естествена защита срещу ниските температури и са в състояние да устоят на образуването на извънклетъчен лед в тъканите им за ограничен период от време. Това означава, че ако някой гол охлюв изпълзи по някаква причина през зимата, има всички шансове да оцелее, завит в собствената си лигавица.
Яйцата на охлювите също оцеляват безопасно през зимата, подобно на възрастните, под земята.
Жизненият цикъл на охлювите е адаптиран да пропуска непригодните за живота им месеци. Това означава, че за мнозинството сезонът на снасянето на яйца е през есента, пилото се инкубира през зимата и новото поколение се появява през пролетта.
Като цяло преди настъпването на устойчиво студено време охлювите търсят термични буфери за зимен покой, където температурите рядко падат под 0 градуса по Целзий.
Как да мулчираме правилно, ако имаме проблем с охлювите?
В по-студените региони на страната мулчирането е наложително за много градински видове, защото в противен случай можем да загубим растенията (особено важно е за засадените през есента).
Въпросът се основава на факта, че охлювите се събират в късна есен под падналите вече листа и често там снасят яйцата си. В този случай се прилага един трик за листно мулчиране – прави се след замръзване на почвата, а до това време те ще са намерили убежище под земята. За тази цел се запасяваме с мулч извън градината и когато почвата замръзне, можем спокойно да мулчираме растенията със събраните листа.
Есенна борба с голите охлюви
Методите за биоконтрол са добра практика за борба с вредителите. Допускане до участъка и привличане на естествените им врагове – таралежи, домашни и диви птици (предимно косове и свраки). Сред голите охлюви има и канибализъм – леопардовият охлюв ловува своите събратя.
Улесняването на достъпа се осъществява чрез есенната обработка на почвата, която ще ги извади на повърхността.
По-малко трудоемък вариант е да позволим на охлювите да се съберат на едно място, като използваме купчинки мулч, който обичат – дървени стърготини, листа, включително едри листа от зеле, ревен, цвекло или манголд. Парче дърво или пластмаса също върши работа, а след това отстраняваме мулча и укритията.
Алкализацията на почвата е добър начин за борба, защото охлювите избягват присъствието на варовик и дървесна пепел.
Промяната на киселинността чрез варуване в някои случаи е добре и за културите, защото така те могат по-добре да усвояват някои хранителни вещества, което киселите почви не позволяват, както и за видовете, имащи предпочитания към алкалните.
Варуването се прави обикновено преди есенната обработка, като активната съставка на градинската вар е калциев карбонат.
Доломитовото брашно е смлян варовик, богат на магнезиев и калциев карбонат. Използва се за почви, бедни на магнезий.
Гасената вар има по-бързо действие, но при небрежно боравене може да създаде проблеми.
Дозите разкислители, които се внасят, зависят от нуждите на почвата и вида им, но е факт, че те унищожават голяма част от опасните вредители.
