На 26 октомври православната църква почита паметта на свети Димитър Солунски, живял през 3 век от новата ера в Солун. Като управител на града Димитър открито е изповядвал християнската вяра, но недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва.
Християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.
В народните обичаи Димитровден е свързан с началото на зимата, затова и народната поговорка гласи „Георги носи лято, Димитър — зима“.
Българско предание представя свети Димитър като брат близнак на свети Георги, но приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки.
Георги зарекъл на брат си, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни.
На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. В миналото на този ден чорбаджиите се разплащали с овчарите, които по цяло лято са пасяли стадата високо в планините.
Димитровден се характеризира с обредно полазване — гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни.
Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния — от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите.
На този ден празнуват Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a.