Димитровден винаги е свързан с обичаи, датиращи от векове и тясно свързани с началото на зимата. Вярно, че тази есен първият снят падна доста преди 26 октомври, но въпреки това денят се свързва с началото на студовете. Според българските предания двамата светци Димитър и Георги са братя и докато първият носи зимата, вторият се свързва с началото на пролетта.
Този ден се почита от всички балкански народи, затова и на 26 октомври всички храмове са пълни с християни, дошли да отдадат почит към свети велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви.
Роден в Солун през трети век от новата ера, след смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост. Той получил заповед да преследва християните, но вместо това вършел точно обратното – покровителствал ги.
През 306 година, на връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, затова го хвърлили в тъмница. Устроили тържество в цирка, като поканили прочутия борец Лий, който излизал на борба с осъдените и като ги преборвал, ги хвърлял в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий Нестор изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. По нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие. На същия ден последвал страхотен земетръс.
Християните запазили мощите на светеца, а след като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на свети Димитър в Солун бил построен малък храм и в него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век. Заради чудотворната сила на мощите му свети Димитър бил почитан като покровител на Солун.
Днес мощите на свети Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.
Народните обичаи за двамата братя Георги и Димитър
Името на свети Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на свети Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край- През пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на Ловеч византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.
Според народните обичаи на Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата и се очакват първите снегове. Овчарите свалят стадата от планините и ги прибират в кошарите.
Веднага след 26 на 27 октомври се почита паметта и на свети Нестор, като трите дни след Димитровден се наричат още Миши дни. През тези дни жените не трябва да се захващат с никаква ръкоделна работа като шиене или плетене, защото преданието казва, че иначе ще разсърдят мишките и те ще проядат всичко, изработено през годината.
В старопланинските райони пък следят и ако срещу Димитровден месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
По стар обичай на Димитровден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. На този ден празнуват дамите и господата, именувани Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко.
На Димитровден празнуват и градовете Сливен, Видин и Айтос. Димитровден е и професионален празник на строителя – честито на всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник е и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
