От най-новия доклад за икономическите центрове в страната, подготвен и представен от Института за пазарна икономика (ИПИ), става ясно, че до момента са създадени 16 широки икономически центъра, които обхващат 132 общини с население от 4,8 милиона души (73,6% от населението на страната). В тях работят близо 2 млн. души (или 77,8% от всички заети на възраст 15–64 години в страната). А добавената стойност от предприятията в 16-те центъра достига над 64 млрд. лв., като в последните 10 години тя е почти удвоена. Предишният доклад на ИПИ показа развитието на центорвете през 2017 година.
От сегашния доклад се вижда, че само в 9 от 16-те центъра в страната селското стопанство има дял в добавената стойност, получена от водещите икономически сектори. И това не са най-големите икономически центрове като София и Пловдив.
Деветте икономически центъра са Плевен, където агросекторът държи най-голям дял – 12,3%. Следва центърът Сливен – Ямбол, където делът на селското стопанство е 12%. С по-голям дял на добавената стойност е и икономическият център Русе – Търговище - Разград – с 10,2%. По-нататък е център Шумен – със 7,9% дял на добавената стойност от селското стопанство. В икономическият център Велико Търново делът на агросектора е 6,6%, в център Хасково – е 4,8 процента, в център Пазарджик е 3,8% и в център Загоре – 3,3%.
Единствено в икономически център Козлодуй делът на агросектора е над 50%, но икономическите показатели не могат да се равнят с основния икономически субект Атомната електроцентрала (АЕЦ) в Козлодуй.
Накратко ще представим характеристикитена 9-те центъра, като започваме с Плевен, където делът на агорсектора е най-голям. През 2021 г. произведената продукция на този икономически център достига 2,61 млрд. лв., или 15,6 хил. лв. средно на човек от населението. Тази стойност на индикатора е най-ниската сред всички центрове, което отразява отчасти и демографската структура.
Ръстът на добавената стойност през последните 10 години е 62% – сред по-ниските от всички 16 центъра. Тежестта на ядрото е относително по-малка в сравнение с други центрове, като община Плевен формира 80% от общата добавена стойност, Долна Митрополия създава други 8,2%, а Долни Дъбник – още 4,6%. Темповете на растеж също се различават, като община Плевен отчита 75% ръст на добавената стойност за 10 години, Долна Митрополия – 47%, докато в Пордим има спад с 56%, а в Долни Дъбник – с 3%.
Структурата на икономиката на център „Плевен“ се характеризира с много висок дял на здравеопазването, което съставлява 15% от добавената стойност, съсредоточена почти изцяло в ядрото.
Висок е и делът на селското стопанство – 12%, като в по-малките периферни общини Искър и Никопол то формира повече от половината местна икономика. Най-големият отрасъл с 28% от добавената стойност е преработващата промишленост, съсредоточена най-вече в Плевен и Долни Дъбник, следвана от търговията с 21%. Предвид профила на икономиката не е изненада, че тя не е особено ориентирана към чужди пазари, като приходите от износ през 2021 г. са 798 млн. лв., или 4,4 хил. лв. на човек от населението, което е най-ниската стойност в страната след център „Козлодуй“. Лидер по приходи е търговецът с химични продукти „Еврохим Агро“.
Плевен е с най-много чужди инвестиции е индустрията (63 млн. евро), следвана от операциите с имоти (59 млн. евро) и търговията, транспорта и туризма (29 млн. евро). Предприятията в сферата на търговията имат най-голям дял в общите инвестиции през 2021 г. – те са реализирали 112 млн. лв. разходи за придобиване на ДМА от общо 382 млн. лв. в центъра като цяло. Значителни инвестиции привличат и селското стопанство и индустрията.
Икономическият център „Сливен – Ямбол” обединява пет общини, като през 2021 г. размерът на произведената продукция е 4 млрд. лв., или 18,5 хил. лв. на човек от населението. Добавената стойност в центъра е разпределена относително поравно между двете ядра, като община Сливен генерира 47%, община Ямбол – 44%, община Тунджа – 5%, и община Стралджа – 3%. От гледна точка на разпределението по отрасли водеща роля има преработващата промишленост с 34%, следвана от търговията с 22%, а на трето място се нарежда селското стопанство с 12%.
За първи път ще има помощ изцяло нови ферми
Селското стопанство е с особено голяма тежест в периферните общини на Ямбол, където допринася за половината добавена стойност. Водещият работодател в центъра е „Язаки България“, която наема над 5 хил. души през 2021 г., следвана от текстилния производител „Е. Миролио“ с 2,3 хил. служители, както и от дърводобивното „Югоизточно държавно предприятие“ с 1,5 хил. души. Лидер по приходи пък е „Папас олио“ с 573 млн. лв.
Размерът на преките чуждестранни инвестиции в центъра е 120 млн. евро, разпределени между двете ядра – 80 млн. лв. в Сливен и 40 млн. лв. в Ямбол, съсредоточени почти изключително в преработващата промишленост. Значително по-различно е разпределението на инвестициите в петте общини през последната отчетна година, като лидер е община Ямбол с 42%, а в Сливен са реализирани други 40% от разходите за придобиване на ДМА. Общата стойност на тези разходи е 392 млн. лв. през 2021 г., от които 105 млн. са в търговията, транспорта и туризма, 84 млн. – в селското стопанство, и 63 млн. – в индустрията. Спрямо броя на населението център „Сливен-Ямбол“ се отличава с най-слабата инвестиционна активност средно на човек.
Икономически център „Русе – Търговище – Разград”
В периферията на трите ядра попадат общо 12 малки общини. При Русе най-интензивна е трудовата миграция от община Иваново, откъдето ежедневно пътуват 1 229 души, или 50% от всички заети в нея. Общо 37% от всички заети в община Лозница всеки ден пътуват за работа към един от близките големи града Търговище и Разград. В сравнение с предишното издание на изследването (2017 г.) Русе е добавил към периферията си Борово, Цар Калоян и Кубрат, Търговище – Омуртаг и Антоново, а Разград за първи път покрива критериите за икономическо ядро.
През 2021 г. общият размер на произведената продукция на 15-те общини в състава на икономическия център е 9,97 млрд. лв., или 30 хил. лв. средно на човек от населението. В периода 2012-2021 г. ръстът на добавената стойност е 70% – относително нисък на фона на лидерите. Добавената стойност е съсредоточена в икономическите ядра, като 54% са в община Русе, 17% – в Търговище, и 12% – в Разград. От периферните общини най-голяма тежест имат Сливо поле и Ветово, които са доминирани от индустрията около Русе и където се създават съответно 7 и 3% от общата добавена стойност. Водещият отрасъл е този на преработващата промишленост – 31% от обавената стойност, следван от търговията – 18%, а на трето място с 10% се нарежда селското стопанство. Важно е да отбележим, че в по-малките общини то играе значително по-голяма роля. Водещите фирми са в различни сектори на преработващата промишленост, като най-големите работодатели са стъкларската „Пашабахче“ с 1,7 хил. работещи в Търговище, „Витте Аутомотив“ с 1,1 хил. души в Русе, както и хранителната „Пилко“ в Разград с 858 работници. Лидер по приходи през 2021 г. е русенската „Астра Биоплант“ с 3,36 млрд. лв.
Почти всички чужди инвестиции са съсредоточени в преработващата промишленост. Разходите за придобиване на ДМА през 2021 г. достигат 866 млн. лв., разпределени основно между преработващата промишленост (35%), търговията, транспорта и туризма (23%) и селското стопанство (17%). В община Русе са реализирани 49% от разходите за закупуване на машини, земя и сгради в центъра, още 15% – в Търговище, и 14% – в Разград. Приходите от износ през 2021 г. надхвърлят 4,5 млрд. лв., или 13,8 хил. лв. на човек от населението, което поставя центъра в групата на експортно ориентираните. Производителността на труда е на пето място сред 16-те центъра с 21,4 хил. лв. добавена стойност на един нает.
Икономически център „Шумен” - през 2021 г. общият размер на произведената продукция в център „Шумен“ е 3,36 млрд. лв., или 27,2 хил. лв. на човек от населението, което е близо до средните за страната стойности. Ръстът на местната икономика е относително умерен, като спрямо 2012 г. добавената стойност е нараснала със 70%. Концентрацията на икономическата активност е относително висока: 83% от общата добавена стойност се създава в ядрото, 6,4% – в Каспичан, и 3,3% – във Велики Преслав.
От гледна точка на секторното разпределение с най-голяма тежест е преработващата промишленост – 45% от добавената стойност, следвана от търговията (18%), строителството (8,6%), селското стопанство (7,9%) и здравеопазването (7%). В някои от по-малките общини, особено в Хитрино и Венец, земеделието играе водеща роля. Лидер както по приходи, така и по заетост – с 1200 работници, е производителят на алуминий „Алкомет“, а сред другите големи предприятия е „Автомагистрали Черно море“ с почти 800 работници заедно с „Фикосота“ и търговската верига „Трънчев“ с по 700 души. Водещ работодател в периферията пък е производителят на керамични изделия „Рока България“ с над 400 служители в Каспичан.
Отраслите с най-много инвестиции са индустрията (114 млн. лв.), търговията, транспортът и туризмът (56 млн. лв.), както и селското стопанство (47 млн. лв.). Заетите в селското стопанство са 9% от работещите. Средните заплати в целия център са нараснали с 52% – до 1 236 лв. средно за цялата икономика на центъра.
Икономически център „Велико Търново” - през 2021 г. стойността на произведената продукция достига 2,93 млрд. лв., или средно 21 хил. лв. на човек от населението на общините, включени в състава му. Центърът се отличава с една от най-бързо растящите икономики в страната, като добавената стойност се е повишила с 90% в рамките на последните 10 години, по-бавно единствено от центровете около Пловдив, София и Кърджали.
Икономическият център Пазарджик обаче бележи значителен икономически растеж, като в рамките на десетилетие добавената стойност в него е нараснала с 90%. Този център е с най-висок ръст на заплатите за последните 5 години сред 16-те центъра – 61%, но това е следствие най-вече на ниската база. Средната брутна годишна заплата достига 1 207 лв. месечно през 2021 г., като най-висока е тя в Септември (1432 лв.), а най-ниска – в Лесичово (894 лв.).
Най-високите заплати в сектори с относително голям брой наети са в здравеопазването в община Пазарджик – 1976 лв. на месец, както и в преработващата промишленост на Септември – 1831 лв. на месец.
Икономически център Загоре – поради най-високата добавена стойност от енергийните дружества, агросекторът има минимален дял от 3,3%. Водеща е община Раднево – с 34% дял от общата добавена стойност за центъра, следвана от Стара Загора с 30%, Казанлък със 17% и Гълъбово с 14%.
Икономически център „Козлодуй
През 2021 г. произведената продукция достига 3,2 млрд. лв., или 72,9 хил. лв. на човек от населението – най-високата стойност на този показател в цялата страна заради АЕЦ. Това отразява най-вече нетипичната структура на местната икономика, в която почти цялата добавена стойност се създава от производството на електроенергия в АЕЦ „Козлодуй“.
Извън ядрото най-голямата периферна икономика е тази на Вълчедръм, като и в четирите общини водещият отрасъл е селското стопанство, което създава повече от половината добавена стойност. Извън ядрената централа, която през 2021 г. има 3,7 хил. работници и 2,7 млрд. лв. приходи, и свързаната с нея „Атоменергоремонт“, която наема други 814 души, по-големи работодатели са многопрофилната болница в град Козлодуй, както и няколко индустриални предприятия и земеделски производители.
Разходите за покупка на машини, земя и сгради са разпределени относително равномерно, като 31 млн. лв. са реализирани в община Козлодуй, 26 млн. лв. – във Вълчедръм, 11,5 млн. лв. – в Мизия, 10,3 млн. лв. – в Оряхово. Извън АЕЦ почти всички инвестиции са съсредоточени в селскостопанския сектор.
