Заради съществуващия модел на аграрна политика за последните 25 години страната е изгубила близо 10 милиарда лева добавена стойност в икономиката на страната и около 500 хиляди души работна ръка, емигрирали зад граница. Това са част от заключенията на експертите от Икономическия институт към БАН, които днес официално представиха годишния доклад за икономиката на страната през 2015 г. В него особен акцент е поставен върху селското стопанство, защото единствено този отрасъл през миналата година е бил с отрицателен принос в икономическия растеж, съобщи проф. Искра Белева, ръководител на проекта.
В два поредни броя Синор.БГ подробно ви запозна с анализите от доклада, сочещи огромните диспропорции в развитието на агросектора, където през годините са наливани милиарди левове бюджетни и европейски средства, но без особен ефект.
Нещо повече, масовата емиграция след 2001 г. е достигнала такива размери, че „днес България е емиграционно изтощена”, съобщи и проф. Веселин Минчев, проучващ тенденциите в изтичането на работна сила от страната. Основна причина за това са унизително малки доходи, които през 2001 г. са били 19 пъти по-ниски от тези в останалите държави от Европейския съюз.
През 2014 година България е постопила тази разлика, но въпреки това отново средните заплати у нас са 6,3 пъти по-ниски от тези в ЕС, посочи проф. Белева. Според прогнозите до 2030 година разликата в доходите вече ще намалее до два пъти по-ниски от тези в ЕС, предвиждат експертите.
Емиграцията допринася за намаляване на населението на страната и трайно изтощава трудовите й ресурси.
През периода 2002-2014 г. броят на населението във възрастова група 15-64 години е намаляло с 602 429 човека и през 2014 г. наброява 4 763 673 човека.
Прираст се наблюдава само в две възрастови групи – 35-39 години (33 546 човека) и 60-64 години (75 000 човека).
Във всички останали възрастови групи населението намалява, особено в трите младежки групи - 15-19 години (с 216 000 човека), 20-24 години (с 154 000 човека) и 25-29 години (със 101 000 човека).
Емиграцията води до намаляване на броя на работната сила. Според данните от преброяването на населението от 2011 г., през периода 1992-2001 г. това намаление е с 22 000 човека на година.
По такъв начин България губи част от качествените си млади хора (бъдещи майки), както са част от професионално значимата младежка работна сила, която би могла да реализира технологичния трансфер на националната икономика към развитието на индустрията и на услугите.
Единственият плюс на емиграцията е, че тя превежда огромни парични потоци към роднините си в страната. Проблемът обаче е, че тези средства отиват основно за прехрана на населението от изоставащите региони и съвсем малка част се ползват за развитие на бизнес.
През 2000 г. паричните трансфери на частни лица от чужбина към България са били около 300 млн. евро, през 2007 г. нарастват до 600 млн. евро, за да надхвърлят през 2015 г. 1,3 млрд. евро (Платежен баланс на БНБ, 2015). Възходящата динамика на трансферите като процент от БВП е ясно очертана: през 2008 г. те са били 2,7%, през 2011 г. 3,2%, през 2012 г. – 5,2%, през 2013 г. – 5,7%.
Тези данни илюстрират устойчивата тенденция, при която емигрантите подпомагат роднинте си в страната, така че банковите преводи се ползват само като средства за „оцеляване“ на българските семейства в модел на трудова реализация
Според друго проучване от началото на века 43% от емигрантите, които се завръщат обратно в страната, са инвестирали спестяванията си в развитие на собствен бизнес, а 31% са използвали тези средства за покупка на недвижима собственост (Владимиров и др., 2000, с. 98)
Десетина години по-късно обеаче друго изследване констатира, че инвестиционните намерения сред българските емигранти са незначителни (Christova-Balkanska, 2013, р. 350-352). Предвид мотивацията на емигрантите (основно да заработват пари за изхранване на семействата и образование на децата си), инвестиционните намерения очевидно остават на доста по-заден план. Трябва да се отчете също, че с времето част от емигрантите решават да се установят трайно в приемащата страна заедно с цялото си семейство, като с това на практика се отказват от инвестиционните си намерения и нагласи за бизнес в родината (ако въобще са имали такива), се посочва в доклада.
Основните парични трансфери на българите са от Испания, Италия и Гърция. Даден е пример с Испания, чиито средства, превеждани в България са били разпределени по следния начин - за консумация са били предназначени около 71% от тези постъпления, за образование (11%), за спестявания (6%), за покупка на жилище (5%), за медицински нужди (3%).
Разгледани по-детайлно, данните показват, че според 10.2% от анкетираните емигранти изпратените на роднини и близки пари се изразходват за покриване на текущи финансови нужди (например заеми).
Според 9.4% от интервюираните мъже и 12% от жените те са за образование на член от семейството, а 16.7% от интервюираните мъже и 35% от жените смятат, че средствата се използват за здравни грижи (Christova-Balkanska, 2013, р. 350-352).
Икономистите предлагат да започне сериозен дебат по проблемите на емиграцията, състоянието на икономиката и развитието на регионите, като политиките се сведат от централно на местно ниво.
Задържането на млади образовани хора може да стане само със стратегии, подготвяни съвместно с бизнеса. Важно е да се прилагат и стипендиантски програми, които да задължават завършилите висшисти да работят определени години в страната.
Време е да се подготвят и програми за интегриране на имигрантите в страната, които биха осигурили заетост в редица сектори, където се чувства силен недостиг на професионалисти.
