Унгарският министър на земеделието е съобщил, че страната ще продължи забраната върху вноса на някои селскостопански продукти от Украйна, подобно е решението на Словакия и Полша. Румъния ще обяви решението си едва след като Европейската комисия обяви на 15 септември общата позиция на ЕС. Тази информация от междунардния обмен изтече късно вчера и е свързана с решенията на петте държави-членки, между които досега беше и България, дали ще продължат да защитават родните производители, като налагат вето върху вноса на някои дъмпингови селскостопански стоки.
Неочакваният обрат в политиката на България по повод тази забрана буквално взриви земеделската общност, която близо година работеше усилено с колегите си от Източна Европа, за да докажат негативните последствия върху доходността на сектора от въвеждането на транспортните коридори.
Пикът в шокиращите за фермерите новини дойде вчера и от Министерския съвет, когато преди вчерашното заседание на кабинета премиерът Николай Денков обяви подкрепа за внесеното в Народното събрание проекторешение за освобождаване на вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна. Самото решение ще бъде гласувано днес в пленарна зала.
В мотивите на правителството четем, че „вносът ще стимулира конкуренцията на пазара. Тя от своя страна ще доведе до намаляване на цените на основни хранителни продукти и на инфлацията, какъвто е един от основните приоритети на кабинета. Това ще се отрази благоприятно на българските потребители, най-вече на хората с ниски доходи, и ще помогне за изпълнение на критериите за присъединяване на България към еврозоната, което е друг важен приоритет на правителството. Отпадането на ограниченията би увеличило допълнително приходите в бюджета. „От началото на 2023 г. досега пропуснатите ползи за бюджета от внос и износ са за 146 млн. лева. Тези средства биха могли да се използват за образование, здравеопазване и култура или за подпомагане на земеделския сектор“, е посочил министър-председателят. Освобождаването на вноса ще осигури дейността на заводите за рафинирано олио и био дизел, които работят за българските и чужди пазари".
Аргументите на фермерите защо ще блокират пътищата с техника
Премиерът опровергал с числа твърденията на земеделски производители за „липса на каквато и да било държавна подкрепа за сектора“. През 2022 г. селското стопанство е получило около 1,6 млрд лв. субсидии и помощи. През 2023 г. са изплатени и предвидени за изплащане около 2 млрд. лв. От тях чрез фонд „Земеделие“ 890 млн. лв. европейски средства и 388 млн. лв. национално съфинансиране. Отделно от това 390 млн. лв. от централен бюджет и 290 млн. лв. от бюджета на Министерството на земеделието и храните.
„Твърдението, че държавата няма грижа за сектора е невярно. Добре е и секторът да има грижа за държавата, когато формулира исканията си“, цитират думите на премиера от пресцентъра на МС.
Голяма част от земеделската общност обаче не приема тези аргументи. Именно затова и днес в 15 часа земеделците ще обявят началото на протестните си действия. „Дали ще дойдем с трактори пред Народното събрание или ще блокираме Дунав мост, това решение ще вземе координационният комитет”, съобщи за БНР председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите Радослав Христов.
