Не само членовете на Българската аграрна камара (БАК), но и ред други професионални общности извън сферата на селското стопанство, които са свързани със земеделския бизнес, ще се присъединят към фермерските протести, ако България излезе от групата на 5-те държави в Европейския съюз, наложили частично вето върху вноса на стоки от Украйна. Освен производителите на зърно, плодове, зеленчуци, освен животновъди и пчелари съпричастност към съдбата на сектора проявяват още производители и вносители на агротехника и суровини за агросектора, на превозвачите и др. Секторът се вдига на всеобщ национален протест, с искането за защита на интересите на бизнеса, ако днес парламентът приеме нова позиция на България, при която от 15 септември ще се вдига забраната за внос на украински стоки. Земеделците имат още 7 искания към държавните управници, породени от лошата стопанска година и отчайващо тежкото икономическо и социално положение, в което уязвимите сектори са изпаднали.
Това съобщи на извънредна пресконференция днес изпълнителният директор на БАК Светлана Боянова. С аргументирани позиции защо ще участват в евентуалните бъдещи протести се включиха и представителите на отделните браншове – председателят на НАЗ Илия Проданов, председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите Радослав Христов, представителят на на най-голямото сдружение на производитгелите на плодове и зеленчуци Цветан Цеков, председателят на овцевъдната и козевъдна организация НОКА Симеон Караколев, Мария Степанчева, председател на съюза на биволовъдите, Атанас Атанасов от Федерацията на развъдните организации в говедовъдството, Цветан Филев, председател на асоциацията на тютюнопроизводителите, представителят на пчеларите Петко Симеонов и Атанас Василев, председател на Националния съюз на производителите на винено грозде.
Синор.бг ще представи подробно отделните становища на браншовите организации, тъй като земеделската общност се намира в изключително критичен момент за бъдещето на родното земеделие. Затова въпросите на бранша са отправени към премиера на страната Николай Денков, финансовия министър Асен Василев и земеделския министър Кирил Вътев. „Когато депозирахме своята декларация до тримата държавни представители, ние получихме отговор единствено от земеделскщия министър. Решението на нашите проблеми обаче са и социални, и икономически, и финансови, затова настояваме за среща с министър председателя”, поясни още изпълнителният директор на БАК.
Илия Проданов: Решението на парламента свали цената на слънчогледа с цели 60 лв. само за ден
Веднага след като икономическата комисия подкрепи решението за вдигане на забраната, целият земеделски сектор изпадна в шок, още повече, че мотивът за това решение беше, че то нямало да се отрази негативно върху българските производители. В същото време само за ден изкупната цена на слънчогреда се срина с цели 60 лева. Ще припомня, че през април и май, когато България забрани вноса цената на тон слънчоглед беше 640 лв. на тон, а зърнопроизводителите успяха всеки месец да продават по 200 хил. т маслодайно семе. Преди вчерашното решение тон слънчоглед се купуваше за 760 лв., а днес цената падна до 700 лв. и сделките спряха, посочи още председателят на НАЗ.
Как се стигна до решението за протести
Проданов дебело подчерта, че „зърнопроизводителите, които всяка година осигуряват 9 млрд. лв. брутен вътрешен продукт, или една седма от БВП на страната, не желаят непазарни цени”. „Ние просто искаме нашата продукция да бъде изкупена. Смятаме вчерашното решение на комисията за грешно и се надяваме на разум от страна на народните представители”, обясни още Проданов.
Болна тема за бранша е и фактът, че България единствена ще излезе от споразумението с Полша, Унгария, Румъния и Словения, не по вина на българските фермери. „През последните дни медии от тези държави непрекъснато се свързват с нас, за да разберат защо България излиза от нашия съюз. Какво лице показваме пред останалите държави, след като не искаме да защитим родното производство..?”, риторично попита зърнопроизводителят.
Колегата му Радослав Христов от Тракийския съюз беше още по-рязък по отношение на поведението, което показват всички управленски структури спрямо цялата земеделска общност. „Каручката се преобърна след решението на икономическата комисия вчера. И най-грозното е, че това стана под натиска на 4-5 фабрики, чиито печалби за миналата година възлизат на 1 млрд. лв. Цената от това решение ще я платим ние, въпреки че решението е взето от определени лица, това са търговски фирми, които изиграха много лоша услуга на политиците. Както е казано и в поговорката „Който сее вятър, жъне бури”, заключи Христов.
Симеон Караколев от НОКА обясни, че животновъдите се присъединяват към протеста, защото фермерите имат нужда от продължаване и разширяване на забраната за внос – не само на слънчоглед, но и на сухо мляко. От началото на военните действия досега „пет пъти е нараснал вносът на сухо мляко в страната и това води до натиск и неизкупуване на българската суровина”, обясни Караколев. Неговата прогноза е, че до края на годината около хиляда животновъдни ферми или ще закрият бизнеса си, или ще намалят броя на животните. „Нямаме намерение да се конкурираме с останалите държави в ЕС, но търпим тежки последици от държава, която не е членка на ЕС. Страната ни не трябва да взима геополитически решения, а да запази своето производство. Защото всичко досега убива родните животновъди”, посочи представителят на НОКА.
Цветан Цеков от най-голямото сдружение на производителите на плодове и зеленчуци припомни, че „години наред бяхме смазвани от нелоялен внос, сив сектор и нелоялни практики и сега, когато се взимат безпринципни решения, ние настояваме държавата да влезе в ролята си на защитник на бранша. „При високата себестойност на нашата продукция ние бяхме изместени на европейските пазари от евтините украински сливи и други плодове, които се търгуват в ЕС”, посочи Цеков. „Никой от нас не е политизиран, нашата политика е производството на българската продукция и как да оцелеем. След като не можем да реализираме това, което сме произвели, държавата е редно да ни компенсира. В противен случай голяма част от нашето производство просто ще изчезне. Не искаме средства, за да си харчим произволно, а да бъдем компенсирани заради невъзможността да продаваме продукцията си”.
Мария Степанчева от Съюза на биволовъдите припомни, че още с встъпването на сегашното правителство на поста са имали среща с премиера, финансовия и земеделски министри, на която са поставили сериозно исканията си за компенсации заради щетите от войната между Русия и Украйна.
„Нашата продукция е екологично чиста, но заради вноса на сухи млека, а и на пресни от Унгария и Полша ние не получаваме реална пазарна цена за своята продукцията си. Виждаме, че нашето мляко е скъпо за потребителя, затова се нуждаем от дотации в земеделието, както го правят и останалите държави. Средствата са ни необходими, за да осигурим фуража за зимата, затова искаме тези средства. Защото, когато застанеш на висок пост, ти трябва да си изпълни обещанията си и когато не го направиш, това е причината да минем към протестни действия”, обясни причината за фермерското недоволство Степанчева.
Осемте искания на БАК към властта
Представителите на картофопроизводителите също искат закрила, тъй като с новата ОСП обвързаната подкрепа за този сектор изчезва, а това означава, че тези земеделци единствени нямат да получат европейско позпомагане по първи стълб. В тази връзка Цветан Цеков пророкува, че ако в сектора на плодовете и зеленчуците тази година не се приложи извънредна защита, догодина над 70 на сто от родното производство ще изчезне от пазара.
Представителят на пчеларите Петко Симеонов също изрази огромното недоволство на колегите си заради дъмпинга на мед от Турция, Китай и Украйна – за тази година вносът от трети страни е нараснал с 1000 тона. Което силно натиска средните цени до 3,20 лв. за килограм, при себестойност на българския мед над 5,50 лв. за кг. Именно затова и от бранша настояват да се нотифицират държавни помощи за сектора. И пчеларството ще се превърне от нетен износител в нетен вносител, ако няма мащита за сектора.
Цветан Филев от Асоциацията на тютюнопроизводителите дебело заяви, че с този протест „ земеделците не мрънкаме за пари, а искаме да защитим поминъка на над 10 хил. земеделски производители само при тютюна”.
Атанас Василев от Националното сдружение на българските лозари обясни, че „още през март, след обилните дъждове колегите приключиха с тазгодишната кампания. Имаше градушки и други бедствия. При тези нараснали разходи по всички пера, не виждаме как щ6е оцелеем. Писахме 4 писма до МЗХ, омръзна ни на всеки 6 месеца да се срещаме с даден министър и да повтаряме проблемите си, но без поемане на ангажираност от страна на държавата”, посочи лозарят.
Атанас Атанасов от федерацията на развъдните организации също заяви, че секторът има нужда от подкрепа, „защото животновъдството отдавна е в криза. И поради ниските изкупни цени на млякото и невъзможността да го реализират, фермерите няма да могат да изпълнят ангажиментите за допустимост, за да получаат субсидия по новата ОСП.
Светлана Боянова от БАК припомни, че „ситуацията с уязвимите сектори е изключително сложна. Именно затова е важно да има адекватна комуникация с най-висшите представители в управлението на страната. „Годината е изключително трудна за земеделието, изключително висока себестойност на земеделската продукция, ниски цени на пазара плюс внос от Украйна, който пресира допълнително бранша. Сега сме в нов период, в който цяла Европа да спазва екологическите изисквания. Тези високи изисквания са свързани с разходи, които трябваше да бъдат компенсирани. Всички ние искаме да се подходи професионално, а не политически”.
Веднага след като се види дали парламентът ще одобри вдигането на забраната, членовете на БАК ще формират щаб, който ще организира протестите из цялата страна. От БАК посочиха, че настояват кабинета да даде отговори на всичките 8 техни искания, поставени в писмото до премиера. "Дори едно да не бъде одобрено, браншът ще стачкува", посочи Боянова.
