След падналите валежи и захлаждането на времето стопаните на зеленчукови градини трябва да проверяват площите със зеле, където растенията могат да бъдат поразени от гъбната болест мана. Причинителят Peronospora parasitica презимува с трайни спори, известни на специалисите като ооспори. Заразата присъства в растителните остатъци и семената. Източник на зараза могат да бъдат и растенията в площите за семепроизводство. През пролетта гъбата напада семенниците и образувалите се шушулки.
По младите растения първите признаци на болестта са хлътналите петна по листата. От долната страна на листната петура се развива пепеляв налеп. Това е гъбното спороношение. Постепенно налепът изчезва, а засегнатата тъкан прегаря и покафенява. Болестта може да доведе до загиване на младите растния.
През есенните месеци по външните листа на оформящите се зелки се явяват пепеляви петна. Петната се увеличават и могат да се слеят. Болестта постепенно преминава върху вътрешнитге листа. Това трябва да бъде предотвратено, защото зелките ще изгният в периода на складирането.
Как да бъдат предотвратени или намалени загубите от маната по зелето?
След прибирането на реколтата площите трябва старателно да бъдат почистени от растителните остатъци. Строгият контрол в семепроизводствените площи е наложителен за изключване на заразата чрез унищожаване на болните растения.
Обеззаразяването на семената е възможно чрез накисване във вода с температура 50°С за 20 минути при главестото зеле (при цветното зеле - 18 минути). Този начин на обеззаразяване е подходящ само за едногодишните семена, отличаващи се с голяма жизненост.
В разсадните лехи и на полето химиотерапията може да бъде изведена с фунгициди. В специализираните източници са посочени фунгицидите: Алиет флаш - 0,3%, Верита ВГ - 0,15%, Превикур 607 СЛ - 0,25%, Ридомил Голд МЦ 68 ВП - 0,25% и др.. Задържането на препарата върху листната тъкан изисква изисква към работния разтвор прибавянто на прилепител.
Кога за бъдат проведена химиотерапията?
Първото пръскане на зелето в семепроизводствените площи става напролет преди образуването на цветоносните стъбла. В зависимост от метеорологичната обстановка третирането може да бъде повторено след 10 – 14 дена.
Възрастните растения подлежат на третиране още при първите признаци на маната. На малки площи в началния етап преди употребата на фунгициди може да бъде неправено механично почистване на засегнатите листа, когато петната са единични и малки.
Фуницидната употреба изисква спазването на правилата за безопасност за хората, животните и природната среда. Освен карантинните срокове трябва да бъде следена и честотата на третирането с даден фунгицид. За всеки такъв има указания за допустимия брой употреби в една вегетация. При по-честа употреба без редуване на препаратите патогенът може да развие устойчивост.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита.
