Един от важните анализи в Стратегията „От фермата до трапезата”, която страната ни ще изпълнява до 2030 г., е свързан с многостранното изследване на вредните емисии от българското селско стопанство, както и с актуалното състояние на почвите и водите. Изследванията проследяват въздействието на родното производство върху околната среда, достигайки до крайно любопитни изводи, доказващи, че за разлика от много други държави в Европейския съюз българските фермери отглеждат природосъобразно храната за трапезата ни и запазват чувството си на преклонение пред земята.
В няколко поредни броя Синор.бг ви запозна с част от отделните мерки на Стратегията „От фермата до трапезата”, където до 2030 г. са планирани над 4,4 милиарда лева. В този текст ще представим част от заключенията на експерти от Аграрния университет в Пловдив и от ССА, въз основа на които страната ни планира бъдещите си политики до 2030 г. в селското стопанство, в това число и инвестициите, които ще бъдат направени според
И тъй като в основата на европейското законодателство стоят екологичните изисквания, ще наблегнем на анализа за вредните емисии, от който ясно се вижда, че за последните 35 години - 1988 до 2021 г. общите вредни емисии от цялата българска икомика, включително и селското стопанство, са намалели повече от два пъти. Колкото до агросектора, той е на второ място по вредни емисии след енергетиката – с 11,3%.
По отношение на въглеродния дв уокис емисиите в селското стопанство са нула. Но пък, секторът е основен източник на азотен диоксид, като делът му възлиза на 87% от общите емисии. На селското стопанство се падат и 24% от общите емисии на метан. Основни фактори в земеделието, допринасящи за излъчването на парникови газове в атмосферата, са обработването на земеделската земя, използването на оборския тор, отпадаци от растителен и животински произход както и опожаряването на стърнищата.
Субсидиите за инвестиции в техника според стратегията "От фермата до трапезата"
Добрата новина е, че от 1988 до 2021 г. емисиите, излъчени от сектора, са намалели с 54%. Това се дължи на огромния спад спрямо 1988 г. В последните три години обаче нивата се повишават, което е обяснимо. През 2021 г. например азотните емисии са съставлявали 37% от от общите в сектора (изразени във въглероден диоксид), като през последните три години се наблюдава тенденция на увеличаване на тези емисиите. Метановите газове обаче намаляват и от 96 GHG емисии през 2000-та година, през 2021 г. те вече са 79,88 GHG, сочат данните.
По отношение на нивата на органичния въглерод в почвата страната ни е сред държавите с добро състояние на обработваемите земи. По данни от Статистически годишник 2022 на Република България през последните три години общото потребление на енергия расте, но в двата сектора „Селско, горско стопанство и рибовъдство“ и „Храни, напитки и тютюн“ намалява.
Над 4,5 млрд. лв. е бюджетът до 2030 г. за стратегията "От трапезата до фермата"
В сектор „Селско, горско стопанство и рибовъдство“ делът на ВЕ е 4,5%, а за хранителната промишленост дела на ВЕ е 4%. Отстраняването на растителните остатъци и отпадъци от почвената повърхност препятства връщането на органичен въглерод в почвата, което се случва при гниенето им на място. От друга страна, отстраняването им, както и използването им за производство на енергоносители, намалява парниковите газове, които се отделят при естественото им гниене
Емисиите се променят и благодарение на поглъщането на парникови газове от ливадите и пасищата. Kатегорията на постоянните тревни площи включва постоянно продуктивни ливади, високопланински пасища, затревени повърхности със слаб продуктивен потенциал и ливади-овощни градини. Данните от анализа показват, че постоянно продуктивните ливади имат висока продуктивност и през 2021 г. те се увеличават с 2,5% спрямо 2020 година. Високопланинските пасища през 2021 година са увеличили площта си с 0,9% спрямо предходната година.
Затревените повърхности със слаб продуктивен потенциал - това са земите извън високопланинските пасища, които са ниско продуктивни и те никога не се косят, но пък се използват редовно от животните за паша. Те намаляват с 0,2% спрямо предходната година. Ливади-овощни градини – това са постоянни продуктивни ливади с плодни дръвчета, чиято гъстота трябва да бъде от 25 до 100 дървета на хектар и за които не се полагат определени грижи (безстопанствени дървета). През периода 2019-2022 г. този тип ливади поддържат постоянен относителен дял от ИЗП в размер на 0,3%.
През 2022 г. общо постоянно затревени площи и ливади-овощни градини заемат около 28% от използванната земеделска земя. За България тази площ е близо 14 милиона декара, или 1 392 352 ха, като най-голям дял те заемат в Югозападен район: 25,50%, а най-малък дял заемат в Северозападен район – 8,71%.
Според оценката на експертите отпадъците от категория ливадите и пасищата се основава на оценките на промените в запасите от въглерод в живата биомаса и почвата. Изводът е, че няма промени в запасите от органичен въглерод в почвите на остатъчните тревни площи и че в България няма варуване на тревните площи
Подобреното управление на ливадите и пасищата спомага да се намали деградацията и ерозията на почвата от водата и вятъра. Увеличаването на биомасата от ливадите и пасищата създават повече устойчив поминък на заетите с животновъдство. Включването на тревни видове с по-висока продуктивност може да ускори атмосферното отделяне на въглерод в почвите.
В резултат от анализа на промяната в нивата на емисиите на емисиите парникови газове от селското стопанство в България могат да бъдат направени следните по-важни обобщения:
През 2009 г., 2013 г. и 2020 г. се наблюдава минимум на емисиите на парниовите газове в България. Събирането на растителни отпадъци, било за директно изгаряне или като суровина за производство на пелети и брикети, допринася за намаляване рисковете от пожари на полето. Тъй като пожарите замърсяват атмосферата с въглероден диоксид и прахови частици, избягването им има положителен ефект за атмосферата и климата. Изгарянето и преработката на растителни и животински отпадъци (която се осъществява при висока температура) намалява разпространението на вредители и плевели, което също оказва положителен ефект в селското стопанство.
Отглеждането и добиването на биомаса от земеделието дава възможност за диверсификация на приходите, работни места и бизнес възможности, както и за предоставяне на нови услуги в селските райони.
Отглеждането на енергийни растения също дава принос за подобряване на климата чрез фотосинтезата, при която се абсорбира въглероден диоксид и се произвежда кислород.
Относителното постоянство на засетите и незаети площи, както на броя на отглежданите животни създава добри условия за гарантирани инвестиции в устойчива енергия.
Използването на животински екскременти за получаване на биогаз подобрява управлението на оборския тор и намалява отделянето на метан и други парникови газове, които се образуват при свободното гниене на отпадъците.
Сухият остатък от анаеробната ферментация е богат на азот, фосфор, калий и въглерод и може да се компостира, за да се използва като биотор.
