Когато бизнес и наука си подават ръка, ползата за земеделските производители е безспорна. Затова и институтите от системата на Селскостопанска академия редовно представят разработки на свои експерти, които представяме на фермерите. Интересни примери за подобряване на млечността при крави са дадени в анализ, разработен от проф. д-р Теодора Ангелова от от Земеделския институт в Стара Загора.
Развъждането на млечни говеда през последните години бележи значителен прогрес, съобразно новите технологии, които навлизат на световната сцена. Разработката на проф. Ангелова е посветена на „Технологичните и икономически модели в говедовъдството“.
И 2023 година се характеризира с немалко предизвикателства за животновъдите, които за щастие, лесно се преодоляват от онези ферми, които успешно се конкурират с колегите им от страните с развито говедовъдство. Защото целта на фермерите е отглежданите от тях стада да произведат потомство с висока продуктивност при запазено здравословно състояние на животните. Сериозна подкрепа в това отношениедава европейското подпомагане по линия на хуманното отношение към животните, при което се дпазват и изискванията за опазване околната среда.
Голяма част от технологичния напредък в говедовъдството е свързан с репродукцията и геномната селекция. Немалка част от фермерите у нас използват сексирана сперма и пренос на ембриони, подчерта проф. Ангелова. Най-важното като селекционна цел е стопанинът да произведе максимална продукция, за да има икономическа ефективност в бизнеса си.
От известно време сме свидетели на бомбастичен ръст в цените на фуражите, горивата и други консумативи. Животновъдите трябва да съобразят всичко това с продуктивния живот на стадото. Проф. д-р Теодора Ангелова даде пример с породата „Холщайн”, чиято популация е най-разпространената в света и от нея идва основното производство на мляко. Това се отнася и българските ферми, където 80% от млякото се произвежда от породите „Холщайн”. Всички знаем, че породата е с кратък продуктивен живот, редица изследвания показват, че животните живеят около 55 месеца. Това включва времето от раждането до бракуването. Бракът се дължи най-вече на нарушена репродуктивна способност на животното”, посочи проф. Ангелова.
Според законовите изисквания на Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“, една от основните цели е Европа да стане първият неутрален по отношение на климата континент, както и да се увеличат биологичните площи. Според изследвания в Европа животновъдството е отговорно за 40% от общите парникови емисии. Около 15% от тях са метановите емисии. Новото предизвикателство пред фермерите е да работят за намаляване на този екологичен отпечатък. Редица изследвания показват, че това може да стане и с подобряване на управлението на торовите маси, и посредством управлението на храненето - чрез третиране с различни биологични продукти, ензими и добавки.
„Може да се увеличи делът на пасищното животновъдство, като посредством него можем да подобрим биоразнообразието, да забавим глобалното затопляне, да подобрим водните ресурси и да подобрим плодородието на почвата. В САЩ например, се губят милиарди тонове повърхностен полезен почвен слой, в резултат от отглеждането на соя и царевица.
Един от начините за намаляване на емисиите от парникови газове е да се увеличи продуктивността на животните, да има промени в храненето на говедата – според нуждите им от хранителни вещества. Важно е да се използва компост, да се включват добавки в оборския тор или да се използват анаеробни биореактори. В САЩ през 2016 г. държавата приема закон, според който трябва да се ограничат драстично парниковите емисии и в тази връзка е въведено подпомагане голяма част от животновъдите, така че да отговорят на новостите в технологично отношение.
Млечната индустрия е задължена да намали емисиите с 80% до 2050 г. От своя страна представителите на млечната индустрия отговарят с твърденията, че през последните 50 години емисиите са намалели с цели 45% от разходите, които се правят за производство на чаша мляко от една крава. „Това най-вероятно се дължи на високата млечна продуктивност от едно животно“, е обяснението на експертите.
Проф. Ангелова представи резултати от защитена дисертация за докторска степен на колега от Земеделски институт – Стара Загора, ССА. В труда си той е изпитал редица бактериално-ензимни препарати, които се влагат в тора, в резултат на което тези бактериално-ензимни добавки водят до намаляване на амонячния азот за по-добро съотношение между амонячния и общия азот.
Добавката, която се разхвърля върху тора, спомага за това да се получи един вид компост, който може директно да бъде разхвърлян по площите без да се почиства всекидневно площта на животните. Опитът е направен в ЗИ – Стара Загора с млечни крави. Изследвани са също и други добавки на основата на зеолит, които са много фино смлени. Те са добавени към дажбата на лактиращи животни, в резултат на това се е подобрила млечността на кравите.
Други опити, които са направени в Института, са свързани с изхранването на кравите. Изпитани са две добавки, които реално са вид протеинови източници, които са с ниска цена и не са на основата на соев шрот (най-скъпият фураж в животновъдството). Резултатите4 са показали, че млечността на животните се повлиява много добре от тези протеини. Изпитан е и препарат в течна форма с различни макро- и микроелементи в ацетатна форма, която много по-добре се възприема от животните.
