Преди ден от Института за пазарна икономика (ИПИ) публикуваха интересен анализ на тема „Местните форми за борба с корупцията на местно ниво – между централизацията и децентрализацията”, проследяващ същестуващата нормативна уредба и практиките в общинската администрация, които да установят дали формите борба с корупцията сред служителите в общините са ефективни и как се прилагат разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).
Икономистите са анкетирали по реда на Закона за достъп до обществена информация всички 265 общини в Република България за приложението на закона за периода 01.01.2019 г. – 01.01.2023 г., тоест за действащия режим по ЗПКОНПИ.
Резюмирайки получените отговори при 75% от общините, се установява, че на общинско ниво всички задължени лица подават редовно декларации за конфликт на интереси; при проверките на декларациите не се установяват несъответствия; гражданите не виждат корупционни практики, за които да подават сигнали; не се открива завишен корупционен риск при проверка на единичните сигнали; на практика няма никакви установени конфликти на интереси.
В същото време обаче от ИПИ сравняват друго изследване - на „Прозрачност без граници“, според което 11,3% от анкетираните смятат, че местната власт е вземала участие в корупционни практики. Друг анализ на организацията от 2018 г. показва, че според анкетираните втората най-важна задача за новосформираната нова антикорупционна комисия е „Разследване на корупция в местната власт“ (63,7%). Пак там политическите и роднински назначения, конфликтът на интереси и търговията с влияние в местната власт са посочени от 54,2% от анкетираните като основен проблем, който трябва да се адресира.
Този рязък контраст между усещанията и очакванията на гражданите и самото приложение на антикорупционното законодателство от общините показва, че сегашната система за борба с корупцията на местно ниво НЕ РАБОТИ. Това не е изненада, но настоящото усилие доказва на практика това, което усещат гражданите.
Изводът от проучването е, че за последните три години в цялата страна около 340-350 служители от общинската администрация не са подали декларации в срок; с доклади за съответствие са приключили много голяма част от проверките (над 99%), като с доклад за несъответствие са приключили 5 проверки – три в Свиленград и по една в Радомир и Алфатар; сигналите с данни за корупционно нарушение или за конфликт на интереси по смисъла на ЗПКОНПИ за лица от местната администрация, подадени в общините за 2019-2022 г. са общо 46 за всички общини; само при един от сигналите, подаден за периода, е установено наличие на завишен корупционен риск;
Конфликт на интереси е установен веднъж в Алфатар през 2020 г. и в Добрич – град през 2021 г., а за 2022 г. по веднъж в Шабла и Радомир. Съответно установени случаи с данни за извършено престъпление през разглеждания период са налице в Алфатар през 2020 г. и в Добрич – град през 2021 г.
На база на емпиричното изследване от ИПИ заключават, че държавата не желае да регламентира уредба, която по задоволителен и задълбочен начин да разреши корупционните зависимости на местно ниво. Това води до практическия отказ гражданите и заинтересованите страни да подават сигнали за корупция и конфликт на интереси.
