Като човек от реалния бизнес, който пое управлението на Министерството на земеделието и храните преди не повече от две седмици, за Кирил Вътев няма да е толкова трудно да се впусне в този тежък ресор от икономиката на страната, какъвто е селското стопанство. Преди броени часове министърът се върна от първото си участие в заседанието на министрите на земеделието в Люксембург, където представи позицията на България по кризисната ситуация с блокирания зърнен пазар, предизвикан от украинския внос и дъмпинговите цени, сринали доходите на българските производители.
За читателите на Синор.бг министър Кирил Вътев представи част от идеите си, насочени към преодоляването на проблема със свръхзапасите от пшеница и слънчоглед, както и приоритетите на новото ръкововдство на агроведомството.
Г-н Вътев, може ли да обясните точната позиция на България, която представихте преди два дни на заседанието на Съвета на министрите в Люксембург?
Всички ние сме свидетели как помощта, предоставена тази година като обезщетение за земеделските производители от Европейския съюз, пострадали от дъмпинговия внос (ЕС), няма как да реши кардинално проблема. Тези 100 млн. евро, отпуснати на 5 наши държави - България, Румъния, Словакия, Унгария и Полша, както и планираните 300 млн. евро за останалите 22 членки на ЕС, са временно решение, както ние казваме „решение на парче”. Според мен, ситуацията трябва да се анализира цялостно, защото вносът на селскостопанска продукция от Украйна не е инцидент и ще се повтаря. Ако миналата и тази година бяхме изненадани от това как по-евтината тяхна продукция изхвърли европейските земеделци от този пазар, оттук нататък трябва да приемем Украйна като даденост и като част от Европейския съюз.
Погледнато реално, сякаш не си даваме сметка, че Украйна е изключително аграрна страна и към този момент ние дори не знаем колко силно аграрна е тя. Именно затова предложението на България, което изразих по време на заседанието, беше призив да намерим общо балансирано решение за откриване на пазари извън ЕС и за продукцията и от Украйна, и от ЕС. Когато колегите чуха моето предложение, в първите минути настъпи едно мълчание в залата. Тогава навлязох и в конкретика. Известно е, че Европейският съюз има нужда от определени обеми селскостопанска продукция за осигуряване на продоволствието й. В момента обаче разполагаме с големи излишъци от зърно, което е сериозен проблем за земеделците от цели 5 държави. Именно затова е важно да се обединиим в търсене на пазари за експорт в трети страни - и това трябва да стане с усилията на всички държави и с подкрепата на Европейската комисия. Ние не искаме да пречим на Украйна, но не искаме и проблемите на техните производители да се решават за сметка на нашите земеделски стопани, както това се случва в момента. Именно затова заедно с Полша и другите държави ще проведем скоро среща и с украинския министър на земеделието.
Обещахте да търсите и вътрешно решение на проблема с износа чрез търговските ни аташета зад граница. Имате ли вече добри новини?
За изминалите 20-на дни, откакто поех ръководството в министерството, успяхме да се свържем с част от търговските представители зад граница. На този етап обаче пазарът в повечето от държавите е наситен с руско зърно, което е доста по-евтино от европейското. Става въпрос за Египет и част от арабските държави. Процесът на преговори ще бъде продължен и от заместник-министрите на земеделието, които бяха назначени в края на миналата седмица. Уверявам ви, че много скоро в министерството ще започне активна работа, защото поради извънредната ангажираност към момента дори не съм провел първото си заседание с моите заместници. Темите, по които много спешно ще работим, са и подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост, и промените в Стратегическия план.
Определихте ли ресорите на новоназначените зам. министри на земеделието?
Да, уточнихме ги. За горите ще отговарят двама заместник министри, защото ресорът е много тежък – Мирослав Маринов и Георги Тошев. На Тошев са поверени и ключовите дирекции за директните плащания и напоителните системи. Таня Георгиева поема всички европейските програми, включително ПРСР. На Александър Йоцев е поверена агрохранителната верига и търговията в цялост. Към момента той е човекът, който се е заел с търсенето на нови пазари. Деян Стратев ще отговаря за животновъдството и рибния сектор.
Откриване на жътвата в Русенско
Към момента сме провели срещи с всички дирекции в министерството и с всички областни дирекции по земеделие. Зам. министрите продължават със срещите по съответните ресори, като много бързо искаме по модела на Консултативния съвет по зърното да променим структурата и на останалите браншови съвети, така че участниците във всяка продуктова линия да са в пряк контакт помежду си. Досега в съвета за зърнопроизводство липсваше бизнесът с растителни масла, така че вече организираме тяхното включване. Предвиждаме също зърнопроизвоизводителите да участват активно и в съветите на животновъдите, тъй като там също има нужда от общо разрешаване на определени пробреми.
От досегашните си срещи с браншовите организации установих следния проблем – абсолютно всички животновъди смятат, че преработвателите им пречат, което трябва да се преодолее. И сме решени да организираме консултативните съвети така, че учасниците в агрохранителната верига от полето до крайния пазар да започнат да си говорят. Когато осъзнаем нашето място в тази верига и намерим баланса, тогава бихме открили по-слабите звена, нуждаещи се от бърза и навременна подкрепа. Тогава ще се види точно къде има изкривяване по агрохранителната верига, бъдете сигурни, че неминуемо ще установим подобно изкривяване.
От десетилетия реалният бизнес не може да се пребори със сивия сектор при храните. Какви са идеите за неговото ограничаване?
Лично аз смятам, че трябва да тръгнем от крайния пазар – с контрол в търговската мрежа. Дали е „сиво” или „лилаво”, всичко лъсва на крайния пазар - с обратна проследимост, за да видим какъв е произходът на суровината, рецептурите на произовдство - всичко. Затова смятам, че в този контрол трябва да бъде концентриран и целият административен ресурс. Ще обхванем цялостно веригата – от малките магазинчета и складове на едро, през малките кланици и фермерските пазари. Да, контролът и на границите трябва да бъде безкомпромисен, но в крайна сметка всичко отиво до потребителя. И трябва да тръгнем оттам назад по веригата. Вече имаме съответните предложения и предвиждам в скоро време да стигнем до доста интересни резултати.
В скоро време ще обявим официално екипите и ресорите по всяко направление в сектор „Селско стопанство”, заедно с плановете за действие до края на годината – там ще разпишем ясни срокове за изпълнението на всяка една цел.
При встъпването си на поста посочихте като проблем и изпълнението на Програмата за развитие на селските райони. Какво открихте?
Освен дълго забавените наредби, което е в ущърб на целия земеделски бранш, колегите завариха непридвижвани преписки за инвестиционни намерения, които са бавени цели пет години! Извинявайте, но това инвестиционно намерение отпреди 5 години днес със сигурност има друго измерение! Няма как в бъдеще да продължим работата по този начин.
Още от първия час на встъпването ни на поста трябваше да наваксваме това изоставане. Намерението ни е всички институции, които са в системата на Министерството на земеделието и храните, да заработят като един общ организъм, защото те са взаимно свързани. Не може да питаш едното ведомство по определен проблем и оттам да ти отговарят, че чакат становище от втора или трета институция. Смятам, че е крайно време исканото становище да излиза на минутата. Още не сме стигнали до електронната система на отделните ведомства. Вървят всякакви слухове, но аз на слухове не вярвам. Искам да проверим въпросните връзки, едва тогава мога да коментирам. Защото няма как за две седмици да решим проблеми, които са трупани с години.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
