Краставиците са култура, която предявява високи изисквания към плодородието и структурата на почвата. Те потребяват голямо количество хранителни вещества от нея, но в същото време не понасят високи концентрации в почвения разтвор. Кореновата система на краставиците е разположена главно в горния почвен слой и практически не абсорбират хранителни елементи от долните слоеве. И понеже често отглеждаме и криви краставици, трябва да знаем какви са причините за това. Важното е хранителните вещества да са достъпни до зеленчуците. Единственото правилно решение е внасяне на част от тях с основното торене и редовно подхранване по време на целия вегетационен период.
От зеленчуковите култури краставиците са най-отзивчиви към подхранването със свеж оборски тор. От него растенията получават не само необходимите основни хранителни елементи, но и почти всички микроелементи, както и въглероден диоксид. С внасянето на оборски тор физическите свойства на почвата се подобряват значително. Най-високи добиви и качество се получават при комбинирано подхранване с органични и минерални торове.
Оборският тор се внася при основното обогатяване на почвата през есента или пролетта. Необходимото количество е една кофа на 1 м/2, като задължително се вгражда в повърхностния почвен слой. При липса на оборски тор може да се използва компост. През есента се внасят и минерални торове – по 15 г суперфосфат и калиев сулфат на 1/м2. Оптималната киселинност на почвата за пълноценно развитие и растеж на краставиците е рН 6,5-7,0. Киселите почви трябва да се варуват през есента, за да се оптимизира усвояването на хранителните вещества.
Какво е характерно за подхранването на краставиците?
В началния етап на растеж и развитие краставиците се нуждаят от по-високо съдържание на азот и в по-малка степен на фосфор и калий в почвата.
В период на цъфтеж се увеличава нуждата от фосфор и калий. По време на активно плододаване краставиците потребяват основно азот и калий – ролята им се повишава за растежа на стъблата, листата и наливане на плодовете. Основното усвояване на хранителни вещества при краставиците – до 80% се случва по време на плододаване.
Първото подхранване може да се направи още при появата на първите истински листа на растенията, като оборският тор се разрежда в съотношение 1:8, а птичият 1:20. Подхранването може да се извърши с комплексен минерален тор (NPK), при който съдържанието на азот е по-високо.
Второто подхранване се прави при появата на завръзи, като се използват фосфорно-калиеви торове. Добър естествен тор, съдържащ фосфор и калий в достъпна форма е дървесната пепел, като 1 чаена чаша се разрежда в 10 л вода, разбърква се и се полива. При това подхранване може също да се използва комплексен тор, но вече в равно съотношение между компонентите (NPK 15:15 :15 или друг подходящ), а количествата са по указание на производителя.
В периода на наливане на плодовете нуждата от азот отново се увеличава. Следващото подхранване може да се направи след 2-3 седмици, като се използва комбиниран тор (15-20 г/м2) или по 10 г/м2 карбамид и калиев сулфат. Торовете се внасят в почвата при разхлабване или се приготвят разтвори и се полива върху влажна почва.
При благоприятен сезон краставиците могат да плододават и през септеври, като подхранването трябва да продължи. Дозите хранителни вещества се коригират в зависимост от плодородието на почвата, внесените количества при основното подхранване (есенно или пролетно), както от вида и подхранването на предшестващата култура.
В случай на дефицит или излишък на някое хранително вещество, растенията сигнализират за това. При недостиг на азот растежът на краставиците се забавя, листата стават светлозелени, а долните пожълтяват, връхната част на плодовете се стеснява постепенно и става заострена, като в повечето случаи се изкривява.
При липса на калий периферията на листата се оцветява в жълто, плодовете се стесняват към дръжката, а върховете придобиват сферична форма – приличат на круша. Такава форма се наблюдава най-често в края на сезона, а причината не винаги е недостиг на калий. Факт е, че при ниски температури растенията не абсорбират добре калия и листното торене може да бъде по-полезно и да достави необходимия калий.
Важно е да знаем, че симптомите на гладуване се появяват много по-късно от действителното начало на гладуване и внасянето на подхорящия хранителен елемент може само частично да коригира ситуацията.
Не само недостигът на хранителни елементи е причина за деформацията на краставиците. В някои случаи се наблюдава стеснение на плодовете и изтъняване в средата, като най-честата причина е разликата между дневните и нощни температури или поливането със студена вода.
Пресушаването на почвата също води до изкривяване на плодовете, като придобиват дъгообразна форма.
