Знаем, че за възстановяване на почвеното плодородие е необходимо да се внасят хранителни вещества. Има случаи, когато те са внесени съгласно инструкциите, в необходимите количества и пропорции, но не действат. Независимо, че са налице в почвата, растенията сигнализират за недостиг на един или друг хранителен елемент.
Оборският тор съдържа голяма част от необходимите за растенията хранителни вещества – азот фосфор, калий, калций, магнезий и сяра. Средно 1 тон полуразложен оборски тор съдържа около 5 килограма азот, до 2,5 кг фосфор, 6 кг калий и до 7 кг калций. Всички тези хранителни вещества попадат в почвата, когато оборският тор се внася при основната обработка, но растенията след това, особено в началото на вегетационния период, могат да изпитват недостиг на хранителни вещества.
Защо тези вещества не могат да се усвояват от растенията?
Факт е, че в оборския тор хранителните вещества се намират в органични съединения и стават достъпни за растенията само след минерализацията им от почвените микроорганизми, за което е необходимо време. При ниски температури на почвата се забавя активността на почвената микрофлора, което от своя страна забавя минерализацията и в началния етап на вегетация растенията могат да изпитват недостиг на хранителни вещества.
Решението на този проблем може да бъде внасянето на минерални торове в началото на вегетацията, което ще осигури необходимата хранителна среда за началния етап. Известно е, че нуждата от азотно подхранване на растенията се увеличава в периода на активен растеж на вегетативната маса. За отделните култури този период настъпва по различно време – за краставиците и тиквичките е 3-4 седмици след сеитбата, а за морковите е месец и половина.
При основното подхранване се смесват органични и минерални торове – фосфорни, калиеви и азотни. Органичните, както стана ясно, имат продължително действие, а минералните калиеви и фосфорни са слабоподвижни в почвата и могат да снабдяват растенията продължителни време. Азотните нитратни торове – калциева и натриева селитра – не се задържат дълго. Нитратите не се поглъщат от почвата, а са в подвижно, свободно състояние в почвения разтвор. При обилно поливане и валежи лесно и бързо се отмиват от обработваемия почвен слой и слизат в ниските нива, като стават недостъпни за растенията, но замърсяват околната среда. Резултатът в този случай е неефективно използване на хранителните вещества и замърсяване на околната среда. Внасянето на азотните нитратни торове в началото на активен растеж на вегетативната маса или използване на азотни амониеви и амидни форми (амониев сулфат, амониев хлорид, карбамид) при основното подхранване ще намали загубите и ще увеличи ефективността.
Внасянето на азотни минерални торове или комбинирани с високо съдържание на азот през есента е сериозна грешка, защото до пролетта те се отмиват от горните почвени слоеве.
Растенията могат да изпитват глад на определени хранителни елементи при наличието им в почвата,
При кисела среда се влошава усвояването от растенията на калий, магнезий, сяра, кобалт, мед и цинк. В кисела среда ефектът от фосфорно торене също намалява поради активното химично фиксиране на елемента в почвата.
Азотното хранене на растенията е еднакво лошо при кисела и алкална почва. На кисела почва активността на почвената микрофлора се забавя, което от своя страна забавя и минерализацията на органичните торове. Всяка култура има своите предпочитания към реакцията на почвената среда, но повечето културни растения и почвени микроорганизми се развиват добре, ако тя е леко кисела или неутрална (рН е 6-7).
Когато рН на почвата е под допустимите стойности за дадена култура, тогава се варува с доломитово брашно, гасена вар, дървесна пепел и др. Средно ефективността на торене на кисели почви е с 30-40% по-ниска, отколкото върху същите варувани почви.
Друга причина за гладуване на растенията при налични в почвата хранителни елементи може да бъде тяхната несъвместимост. При едновременно варуване и внасяне на фосфорни торове част от фосфора преминава във форма, която е трудо достъпна за растенията. Не смесвайте амониев сулфат, амониев нитрат, NPK и амониева селитра с вар и пепел.
Карбамид (урея) не трябва да се смесва с комплексни торове.
Оборският тор не трябва да се смесва с вар, пепел, калциев нитрат, калиев нитрат или амониев нитрат.
Причина за лошото усвояване на хранителни вещества от почвата може да бъде и ниската температура на въздуха. Това се наблюдава най-често при късно плододаване на краставиците – обикновено праз септември. Когато температурите на въздуха започнат да падат под +10 градуса по Целзий, усвояването на фосфор и калий от растенията се забавя, а при +5-6 градуса се влошава и усвояването на азотен нитрат. За плододаването са необходими всички хранителни елементи и в този случай недостигът може да се коригира бързо с листно подхранване.
Възможно е да има и други причини за неефективното усвояване на хранителните вещества като повърхностно разнасяне на торовете без последващо вграждане. Така фосфорните и калиевите торове са неактивни и не могат да достигнат до корените на растенията. При разнасяне на оборски тор без последващо вграждане в почвата загубите на амониев нитрат може да достигнат 55% само за 4 часа и 80% за два дни.
