Анализът на почвите е важен и съществен инструмент за управление на биологичното и агроекологично земеделие. Това е основното средство за оценка на почвата, като дава различни препоръки за структурата и наторяването и необходимостта от минерални торове.
Все пак се признава, че анализът на pH, фосфор, калий и магнезий не са достатъчни за управление на почвите под биологично и агроекологично земеделие, пише онлайн изданието agricology.co.uk. През годините са разработени алтернативни методи и свързаните с тях стратегии. Един от тях, който широко се прилага в САЩ, е анализът на коефициента на насищане на базовия катион (BCSR).
Методът BCSR е разработен от Уилям Албрехт в Университета на Мисури през 30-те години на ХХ век. Техниката е популярна в САЩ, макар и не чак толкова сред устойчивите и биологични земеделски производители. Позната е още в Дания, Германия и Великобритания, макар и да не се прилага масово.
Трябва да се отбележи, че учени от цял свят категорично я отхвърлят. Остава фактът обаче, че напълно липсват публикувани изследвания, които да демонстрират ефикасност или неефикасност на подхода.
Какво включва методът
BCSR отдава голямо значение на развитието на биологичната активност на почвата и подобрява наличието на хранителни вещества. В основата на подхода стои идеята, че не става само въпрос за гарантиране на достатъчни нива на хранителните вещества в почвата, а и за правилното съотношение или баланс на хранителните вещества, за да се постигне правилно хранене на растенията.
Анализът обикновено включва следното, въпреки че има разлики между лабораториите: наличен фосфор в 2 или 3 екстракта, наличен калий, магнезий, калций и водород, рН на почвата, капацитет на катионен обмен, процентно насищане на катионите, натрий, нитратен азот, сяра, цинк, манган, желязо, мед и бор.
Тълкуването е сложно и обикновено се нуждае от специализиран опит.
Целта на подхода е да се осигури оптимално снабдяване на културите с хранителни вещества чрез използване на управленски практики и вложени торове, които стимулират биологичната активност, подобряват структурата на почвата и подобряват наличието на хранителни вещества в почвата.
Методът поставя особен акцент върху калция и магнезия, в много по-голяма степен, отколкото в типичното конвенционално или органично управление на почвата. Достатъчният калций се счита за съществен за наличието на микроелементи и е особено важен за бобовите растения. Идеалните съотношения включват 68 - 70% калций и 10 - 12% магнезий.
Идеалният почвен профил според BCSR
Ако калцият е твърде висок, препоръката е да се добави сяра, която се фиксира към калция, като по този начин се увеличава относителното ниво на магнезия. Ако обаче е твърде нисък, добавя се вар, която е необходима за алкалните почви. След това се добавя магнезий в съотношение 3:1 към калция.
Силен акцент се поставя върху микроелементите, отколкото е характерно както за конвенционалното земеделие, както и върху почвените организми. Особен акцент се поставя върху бора, който е необходим за усвояването на калция, активността на транслокацията на захарта и ризобията, мангана за фотосинтезата и цинка за ензимите.
Предпочита се използването на сулфатни торове, а не на хлориди, напр. калиевият сулфат е за предпочитане пред хлорида поради по-високия солеви индекс на последния. Това е и в съответствие с биологичните стандарти на ЕС, които забраняват калиев хлорид, въпреки че той е естествено срещащ се минерал.
Калциевият сулфат е доста широко използван като средство за увеличаване на процента на калций в богати на магнезий почви. Когато е необходимо, сярата може да се прилага като сулфат на калий, калций или мед.
Повишаването на биологичната активност на почвата е приоритет съгласно метода BCSR. Това се управлява по различни начини – чрез механична аерация или подземно замразяване, за да се подобри структурата на почвата, като се включат големи количества зелен тор, добре обработен компост, като се осигуряват адекватни микроелементи (особено бор, цинк и калций), като се осигурява енергия за организми под формата на меласа, избягват се увреждащи практики.
Този акцент върху биологичната активност прави подхода привлекателен за органични и агроекологични фермери. Ако има индикации, че биологичната активност е ниска, напр. почвата изглежда мъртва, лошо структурирана, въпреки добрите култивиране, или мирише лошо, се предвиждат и допълнителни анализи.
Дали да ползвам метода
Остават въпросите: достоверна ли е интерпретацията на анализа на BCSR и подобрява ли доходността и ефективността на ограничените ресурси? Наистина ли е необходим този обхват и ниво на входящите данни? Ефективен ли е?
Както писахме по-горе, този анализ не се подкрепя от утвърдените учени по почвата. Повечето от критиките произтичат от акцента върху катионите, т.е. съотношението между калций, калий и магнезий.
Съществуват и учени, обаче, които правят разработки съгласно този метод и поставят и още по-силен акцент върху гарантирането на спазването на минималните нива на хранителните вещества и намаляването на значението на съотношенията на катионите. Това изглежда успокоява критиците, но въпросът остава: дали методът е по-ефективен от гледна точка на използването на ресурсите, добива на култури, здравето и рентабилността?
Проучванията показват, че методът оказва положителен ефект върху добивите, върху почвените организми и качеството на културите, подобрява структурата на почвата. Гарантира се, че културите получават достатъчно хранителни вещества. Увеличава се обаче разходът за торове.
Важен е въпросът за икономическата стойност на метода BCSR, обаче. Анализите са скъпи и първоначалните разходи са високи. Фактът, че има дългосрочно рентабилни стопанства, използващи метода в САЩ, предполага, че методът е рентабилен както за млечните, така и за смесените земеделски стопанства.
В заключение може да се каже, че методът BCSR осигурява много по-широк спектър от информация, включително за физическите и биологични аспекти на почвата, както и наличност и запаси на минерали. Този подход за управление води до някои ползи от гледна точка на здравето на почвите, добива и в някои случаи намаляването на вложените ресурси.
Количеството и видът суровини, използвани в биологичните ферми в САЩ, обаче не съответстват на целите на биологичното земеделие в Европа и са необходими някои адаптации и промени. Техниката има потенциал и земеделските производители биха могли да експериментират и да проверят дали тя отговаря на тяхната система на земеделие.
