Начало » Новини » Страната
02.06.2023 г.

Дълбок поклон пред личността и подвига на Христо Ботев!

147 години от гибелта на поета-революционер
Дълбок поклон пред личността и подвига на Христо Ботев!

sinor.bg

На 2 юни свеждаме глави пред личността и делото на поета, публициста и революционера Христо Ботев, останал завинаги в паметта на народа с жертвата в името на българската свобода. Затова и днес на връх Вола за 147 път  десетки хиляди наши съвременници ще изминат пътя на неговата чета до лобното му място, за да отдадат почит към възрожденеца и неговата чета!

И понеже в забързаното ни и объркано съвремие все по-рядко се връщаме към блестящото литературно наследство на Ботев, ще припомним част от публицистичната му творба „Народът – вчера, днес и утре”, отпечатана във вестник „Дума на българските емигранти” пет години преди неговата гибел. Защото с този текст класикът, какъвто Ботев безспорно е в нашата литература, удивително подсказва на политиците, че каквото и да му надробят управленците, той винаги се е спасявал сам!

„Метнете поглед връх историята на българското царство от Бориса до подпаданието му под турците, и ще видите, че всичкото историко-политическо преминало на наша народ е било току-речи чисто византийско, и в него са живели само царе, боляри и духовни, а той сам всякога е бил отделен с дълбока обществена нравственост от разврата на правителството си, който разврат заедно с християнството се вмъкна в по-горнята част на народа. Наистина, неведнъж народът е явявал твърдата воля на характера си с въстания против царете си, против духовенството си, както във времето на Богомила и Самуила; но всичко това е ставало само тогава, кога властта или се едно насилието е допирало до къщата му, в коя той сякога е бил нравст

ено свободен, до семейството му, до понятието му за честта - с една дума, до негова дълбок социален живот, с който се отличават общо славянските народи и частно нашия народ.

Отделен, както казахме, нравствено от правителството си, народът много пъти го е оставял само да се бори с Византия, само да си вади очите за престолонаследие; тъй щото тука и бяха главните причини, дето гърците можаха да завладеят навреме България, а варварските турски орди съвсем да я разорят и тъй с твърд крак да стъпят на врата на народа.

Но и при тия страдания, при това страшно насилие, в кое и камъкът би се стопил, българинът се затвори от турчина вкъщи с челядта си и, както и днес, пял е и слушал е вместо византийската литургия свойта елегическа юнашка песен, вместо стрелата и сабята, хвана ралото и сърпа, ходил е по сборове и по седенки, по тлаки и по черковища - и щом варваринът е погазвал огнището му, кое, както и днес, е било обиколено със снахи и дъщери, със синове и унуци - той е оставял ралото и сърпа, гегата и кавала, хващал е бащина сабя, братова пушка и с „дружина вярна и сговорна“ отивал е в Стара планина да мъсти за обиди от турци и чорбаджии, да им отнима грабено имане и да пази село и сиромаси.

Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност - след толкова и при такива страдания, пред зори, той се провиква от вратата на къщата си: пее отходня молитва на Турция, на робството; проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази; свойто настояще, което е тежко и горчиво, та лесно ще го забрави, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми! Турция и незваните му водители поднасят му на блюдо преобразования, дуализми, йерархии, но той се туй дума и ще дума: бъдещето ми, бъдещето ми!

Но какво е неговото бъдеще?

Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ - дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?...

Всичко това са въпроси и въпроси, важни, затуй ний ще се повърнем да ги разгледаме по-отблизо в след[ващите] броеве на „Думата“.

„Дума на българските емигранти”, 1871 година

Дълбок поклон пред личността и подвига на Христо Ботев!
4632
 

Последни материали
Виж
Министър Вътев: ЕК да направи цялостна оценка на правилата за Зелената сделка и въздействието й върху земеделието
При подготовката
Грешки, които можем да избегнем при отглеждане на разсада
Среща в МС до края на седмицата
Браншът ще търси политическа подкрепа от Денков и Габриел за законовите промени
ДЗЕС 6 е препъни камъкът
Кампанията за 2024 г. ще се забави, ако корекциите в Стратегическия план не бъдат одобрени до средата на март
В МЗХ се проведе пето заседание на Консултативния съвет по поземлени отношения
Около 3 хиляди декара от държавния фонд може да се предоставят на градинари
Анализ
Реколтата от рапица в Европа през 2024 г. пада, но при цените има оптимизъм
Свързани материали
Виж
Преди над 20 века Коледа слага началото на ново летоброене
Честито Рождество Христово!
Илия Проданов и Радослав Христов:
След протестите – масиран внос на слънчоглед и пореден блокаж в изкупуването на родна стока
Православният свят чества най-светлият празник - Великден
Честито Възкресение Христово!
Жените раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите
На Велика събота духът на Иисус Христос слиза в ада
Християнски празници
Разпети петък е!
Мнението на бранша
Радослав Христов: Между 20 и 30 на сто от рапицата ще се наложи да презасяваме!
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини