Животновъдът Христо Христов от село Бачково казва, че не би се отказал за нищо на света от професията си на животновъд и производител на деликатесни колбаси.
„Не участвам в субсидиите. Не съм взимал никакви пари от държавата. Не ми трябват, само ще затруднят живота ми“, казва стопанинът на месодайни крави и чистокръвни индийски биволи. Той отглежда още малко свине и три млечни крави. От млякото прави дърпан кашкавал, от месото на свинете луканка.
Родом от Казанлък, Христо Христов разказва, че се е запалил по животновъдството, когато преди 12 години в София е работил при майстор колбасар, от който научил как се прави бабекът.
Именно от обработката на месото се е родила идеята му да влезе в бизнеса като направи цех за деликатеси. По-късно е решил да стане и животновъд, за да е сигурен, че продуктите, с които работи, са качествени.
Преди години фермата му е била близо до култовото скално светилище Белинташ до Асеновград, известно със силното си енергийно поле. Оттогава стопанството му носи името „Белинташ“, въпреки че вече отглежда животните си в Смолянско. Малката му колбасарница е в село Бачково, където живее.
„Не участвам в търгове на общината и държавата за пасища, наемам ги от частни собственици“, обяснява той.
„Не знам защо колегите животновъди се оплакват, че субсидиите им са малко. Ако преработват продукцията си, ще са доволни, така както и аз съм доволен. Не се оплаквам, не бих се отказал от дейността си и нямам никакво намерение да кандидатствам за субсидии, въпреки че съм регистриран земеделски производител“.
За готовата си продукция Христов е получил разрешение от БАБХ да я продава из цялата страна.
„Понякога не ми достига месо и купувам от колеги, за които знам, че работят чисто“, поясни Христо.
На въпроса защо не отглежда биволи от българската порода Мурра, той има ясен отговор. „Заради месото! Индийската порода е с по-вкусно месо“.
В колбасарския цех Христо Христов прави телешки суджук, биволско и телешко филе, луканки, бабек.
Тази седмица той е на изложбата „Природа, Лов, Риболов“ в Пловдив и на открито е подредил своите стоки. Любопитно е, че повечето му клиенти го познават, докато се редят на опашка да си закупят нещо. Искат му и визитка, за да са сигурни, че ще могат да си поръчат от продуктите, когато поискат.
На голяма дървена табела на масата той е написал с пирограф: „Тук може да платите с карта“.
