За първи път в България учени и артисти обединяват усилия в дългосрочна научно-творческа резиденция в името на опазването на Драгоманското блато, най-голямата влажна зона във вътрешността на страната. В рамките на четири години визуалният артист Мария Налбантова ще работи рамо до рамо с екипите на WWF и Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ” по международния проект WaterLANDS.
Целта на нейното участие е чрез инструментите на изкуството да изследва природозащитните дейности, тяхното въздействие и значение за хората и природата. Като част от международната инициатива Налбантова ще обменя опит и идеи с още петима европейски артисти, избрани след отворена покана, които проследяват работата по възстановяване на деградирали водни екосистеми във Великобритания, Естония, Ирландия, Италия и Нидерландия.
Макар в последните 30 години Драгоманското блато да се възстановява по естествен път, то все още е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания.
„За мен е изключително вълнение и радост, че имам възможност да се включа в дейностите по възстановяването на Драгоманското блато“, споделя визуалният артист Мария Налбантова. В артистичната си практика тя изследва екологични, социални и политически теми, които пресътворява творчески.
В дейността си на Драгоманското блато Налбантова планира да работи по проекта „Карстови взаимовръзки“, който ще изследва съвместния живот в Драгоманското блато и околността. Работата ще включва изследване на определени растителни и животински видове, участие във възстановителните дейности на терен, научни консултации с природозащитници.
Чрез художествените средства на рисунка, колаж, фотография, видео, аудио записи и скулптура ще бъдат изградени инсталации, потапящи зрителя в многопластова история на съвместен живот. В тази екосистема, през перспективата на растителните видове, ще научим повече за водата, почвата, за карстовите блата, за животинските видове, за проблемите в миналото, предизвикателствата на настоящето и възможностите в бъдещето.
Историята на Драгоманското блато
Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. След приключване на отводнителните мероприятия влажната зона започва постепенно да се възстановява, а ценни видове като големия воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница и европейската видра намират своя дом тук. Благодарение на усилията на СДП БАЛКАНИ се реинтродуцира хищното растение алдрованда и се изгражда посетителска инфраструктура. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност и изградените дървени пътеки и наблюдателна кула. Днес Драгоманското блато е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс, а през 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.
Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони като Драгоманското блато са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания.
Мария Налбантова работи в областта на съвременните визуални изкуства. Експериментира с различни медии и техники като рисунка, колаж, намерени обекти, инсталация, видео и фотография. През пролетта на 2022 г. като носител на наградата БАЗА за съвременно изкуство, връчена й през 2020 г., тя е избрана за резидентна художничка в Ню Йорк.
Самият проект WaterLANDS (www.waterlands.eu) е петгодишен и в него участват 32 партньора от 14 държави, финансиран от програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.
