Природозащитници от 14 страни работят заедно, за да възстановят влажни зони на няколко региони в Европа. Професионалисти от света на науката, бизнеса и природозащитата обединяват сили с отговорните институции, за да вдъхнат нов живот на деградирали сладководни и крайбрежни екосистеми на площ от 10 500 хектара в шест държави – България, Великобритания, Естония, Италия, Ирландия и Нидерландия, съобщиха от WWF и сдружение „БАЛКАНИ”.
Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е ключов подход в проекта WaterLANDS, който да доведе не само до съживяване на природата, но и до социално-икономически ползи за населението.
За България ще се работи по възстановяване на Драгоманското блато, разположено на 35 км от София, което през миналия век е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През последните 30 години то бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание е продължителен. Днес Драгоманското блато е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.
„През 2020 г. пожар унищожи над 80% от растителността на Драгоманското блато. Освен природните стихии заплаха за влажната зона са още замърсяването, еутрофикацията, засушаванията и унищожаването на местообитания. Всичко това води до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания.“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.
През 2023 г. WWF и неговите партньори от Сдружение за дива природа „Балкани” работят върху изготвяне на стратегия за устойчиво управление на Драгоманското блато. В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен за възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство и строителството като биогориво. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.
„Докато текат съгласувателни процедури за обновяване на наколните пътеки, работим с институциите, туроператори, студенти и млади хора, за създаването на нови образователни материали и информационни табели. А през 2022 г. се възобнови провеждането на опръстенителен лагер за птици, в който се включиха 50 експерти и доброволци. Участието на общността в опазването на влажната зона е важен фактор за устойчивото ѝ управление“, каза Петко Цветков от сдружение „Балкани”.
