Начало » Важно за фермера » Гори и екология
21.04.2023 г.

В Месеца на Земята WWF отчита направеното в Драгоманското блато

Проект
В Месеца на Земята WWF отчита направеното в Драгоманското блато

sinor.bg

Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск. Застрашени са и хората, защото загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, на които сме свикнали да разчитаме. Най-видимите последици от това са по-големият брой наводнения, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата и на всички нас. Именно затова и природозащитната организация WWF започна дейности по защитата на Драгоманското блато.

Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес блатото е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата, големият воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и др.

През последните 30 години Драгоманското блато бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес то е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.

„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания.“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.

В рамките на проекта WaterLANDS WWF работи съвместно със Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ”, чиито специалисти имат богат опит на територията на Драгоманското блато.

В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен, които допринасят към процеса на възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.

Възраждането на Драгоманското блато ще бъде увековечено от талантлив визуален артист, който ще пресъздаде процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Творбите, обединяващи изкуство, наука и теренна дейност, ще бъдат представени през 2026 г. в Драгоман и София. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е изключително важно, тъй като той цели да постигне не само съживяване на природата, но и бъдещи социално-икономически ползи за населението.

Всеки може да стане част от каузата на WWF да опазва дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. 

В Месеца на Земята WWF отчита направеното в Драгоманското блато
4051
 

Последни материали
Виж
След топла зима, измръзнала рапица, закъсняла пролет и градушка
Лошото време удари реколтата от пчелен мед в Ямболско и повишава цените
Корупция в земеделието: Гърция реформира системата за разпределение на европейските земеделски субсидии
ТОП-5 страни-вносители на украинска агропродукция през май 2025 г.
И при царевицата се очертава силна година благодарение на напояването
В Румъния очакват рекордна пшенична реколта между 14 и 15 милиона тона
Средният добив е едва 153 кг/дка
95 тона е цялата продукция от череши, прибрана до края на май
Пчеларските организации на среща в министерството
Ще се прави нова платформа ЕПОРД, от която пчеларите се информират за пръскания
Свързани материали
Виж
Становища срещу промени в две наредби
От WWF алармират за опасност от застрояване на една пета от горите
Варианти за освобождаване от препятствия по течението на река Лом
WWF възстановява един от последните запазени български притоци на Дунав
Бракониерството и незаконният трафик са основните причини
WWF: Есетровите риби в Долен Дунав изчезват
WWF с анализ на потенциала за ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени
България планира да добива 20 гигавата енергия от възобновяеми източници до 2050 г.
Еколози искат спиране на субсидиите за пашуващи животни
Защита на есетрите
WWF излиза с нови инициативи преди Часа на Земята на 22 март
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини