Пиперът е популярна зеленчукова култура, отличаваща се с високи изисквания към условията на отглеждане. Само доброто познаване на тези особености и спазване на всички правила може да помогне за успешното вкореняване, развитие и плододаване на растенията, така че да ни радват с богата реколта.
Особености и причини за появата на върхово гниене при доматите
Основните изисквания за добро вкореняване и бързо адаптиране на пипера са следните:
– засаждането на постоянно място се извършва тогава, когато земята е достатъчно затоплена и ниски температури или резки температурни колебания не заплашват растенията;
– за отглеждане на пипера се избира слънчево, открито и проветриво място;
– разсадът се засажда така, че кореновата шийка да остане над повърхността на почвата, защото дълбокото засаждане може само да навреди;
– почвата трябва да е добре обработена и обогатена с угнил оборски тор, компост, суперфосфат и торф за добра коренова система;
– правилното поливане е залог за добро вкореняване и адаптиране на пипера, като всяко растение се нуждае от поне половин литър вода, а след пресаждането не се полива 4-5 дни;
– растенията се засаждат на разстояние 25-45 см едно от друго, в зависимост от сорта, а между редовете 60-80 см;
– разсадът се засажда заедно с почвата от контейнерчето на разсада, като много важно е да не се повредят корените, които са много нежни и уязвими;
– за повечето високорасли хибридни сортове са необходими подходящи опори;
– мулчирането на почвата ще помогне да се предпази кореновата система не само от преохлаждане, но и от прегряване.
Важно е да знаем, че пипер не трябва да се засажда там, където предишната година са отглеждани домати, картофи, патладжан, тиквички и тикви.
Добри предшественици са: зеле, моркови, бобови (без фасул) и лук.
Пиперът може да се подхранва кореново и листно. Когато хранителните вещества са в твърдо състояние, усвояването от кореновата система е по-бавно, а разтворените ускоряват ефекта.
Листното подхранване повишава усвояемостта на торовете през критичния период на растеж и развитие, но не може да замени основното. По този начин се компенсира бързо дефицита на макро- и микроелементи, подобрява се ефективността на торене (повишава достъпността до други хранителни елементи, особено при внасяне на азот).
Подхранването се прави редовно и по определени схеми. Повечето градинари се придържат към торене, което е съобразено с фазите на развитие на пипера. Накратко, преди цъфтеж – повече азот, по време на цъфтеж (особено, ако температурите са високи) – бор, по време на формиране на завръзите – калций, а по време на плододаване – по-малко азот, малко фосфор и повече калий.
Първото подхранване на пипера се прави 10-14 дни след засаждането му на постоянно място. Препоръчва се при това подхранване да се използват азотни торове за стимулиране на зелената маса и израстването на растенията. Може да се използват чисто азотни торове или комплексни, съдържащи и други макро- и микроелементи, но с преобладаващ дял на азота. Количествата са по указание на производителя.
Пиперът е култура, която се нуждае от повече азот от доматите. В същото време той не забавя узряването, но е много необходим, заедно с калия, в периода на наливане на плодовете.
Като азотен минерален тор за подхранване могат да се използват:
– амониева селитра (30-40 г на 10 л вода);
– карбамид (20-30 г на 10 л вода).
Подхранването се прави след поливане.
Ако сте любител на екологичното земеделие, тогава в качеството на азотен тор за първо подхранване може да използвате:
– водна инфузия на оборски тор в съотношение 1:10;
– водна инфузия на птичи тор в съотношение 1:20.
– зелен тор в съотношение 1:10.
Пиперът е влаголюбиво растение, но същевременно не понася преполиване. До укрепване на растенията трябва да внимаваме много с количеството вода, а и след това също – поливаме често и по малко. Ако прекалим с водата, тогава цветовете и завръзите окапват, както и при засушаване.
Разрохкването на почвата след поливане е полезно за задържане на влагата, но дълбокото прекопаване крие опасности от нараняване на кореновата система, която е нежна и уязвима. Това води до опадане на цветовете и завръзите, а понякога и до загуба на растения.
