В края на март в нашата преса се появиха „сензационни” коментари за изтеглянето на големите западни компании от руския зърнен пазар. Става въпрос за лидерите в международната търговия Cargill, Louis Dreyfus и Viterra. Проблемът обаче изглежда политически преекспониран и предизвиква противоречиви реакции в търговските среди. В Украйна коментират новината като силен удар по престижа на Кремъл, подкопаващ позициите на Русия на международния зърнен пазар. Редица авторитетни западни експерти обаче имат друго становище по въпроса.
Според агенция Bloomberg: оттеглянето на западните търговци на зърно от руския пазар ще увеличи геополитическото влияние на Москва. (Western Crop Traders’ Russia Pullback Signals More Control for Moscow ). Това означава, че Русия, най-големият износител на пшеница в света, ще получи по-голям контрол върху доставките след като руския износ на зърно ще остане в ръцете на местни и финансирани от държавата компании. Хавиер Блас, авторитетен британски експерт работещ за Bloomberg е на мнение, че в отсъствие на западни търговци, търговията с руското зърно ще отиде в сянка, както това се случи с петрола, а Вашингтон и Брюксел ще загубят ключов източник на разузнавателна информация. За Русия ще стане по-лесно да използва износа на зърно като инструмент за геополитическо влияние. „Ако не друго, Кремъл ще има по-силна дума за това къде и на каква цена отива неговото зърно, мощно икономическо оръжие. Потайност, пари и политическо влияние е това, което Путин ще получи”, предупреждава водещ експерт по стоковите пазари.
Напоследък редица наши медии започнаха да тиражират политически оцветени тези, че руските зърнопроизводители са пред фалит вследствие на срив на изкупните цени на зърното провокиран от изгонването на западните търговци от Путин. Според водещи западни анализатори обаче основният фактор за изразен низходящ тренд на руския пазар са натрупаните много големи запаси от зърно в резултат на рекордната миналогодишна реколта и незадоволителните, спрямо тези наличности, темпове на износа.
Според мартенския доклад на Международния съвет по зърното (IGC) добивът от пшеница в Русия през 2022/23 г. възлезе на 95,4 млн.т с 20,5 млн.т повече в сравнение с предходния сезон и с 10 млн.т над предишния рекорден показател 2020/21 г. Официалните руски данни са още по- оптимистични. „Росстат” оценява добива от пшеница в Русия през 2022/23 г. на около 104 млн.т, ръст с 37 на сто спрямо 2021/22 маркетингова година.
Експертите отбелязват, че през последните месеци руската конюнктура плътно следваше световния низходящия ценови тренд, обусловен от рекордния глобален добив от пшеница. Според Международния съвет по зърното (International Grains Council - IGC) през настоящия сезон в света са произведени рекордните за човешката история 801 млн. тона пшеница. За спада на цените на руския пазар в значителна степен допринесе и агресивния износ на пшеница от Украйна и то не само по морския „зърнен коридор”, но и по сухопътните и речните канали.
В края на март експортните цени на руската мелничарска пшеница стигнаха своето дъно от $270 - 272/т FOB. През последните десетина дни обаче, въпреки новините за изтегляне на западните търговци пазарът се възстанови до $275-280/т FOB. Сривът на изкупните цени на пшеницата на вътрешния пазар в РФ обаче е доста по-осезаем. В случая говорим за най-ниските нива от 2019 г. насам. По данни на Аналитичния център към “Русагротранс” в южните региони на Русия цената на пшеница 12,5% протеин в рамките на седмичния период спадна с 250 рубли ($3), до 11300 – 11500 рубли ($137-140) за тон EXW без ДДС. Причината за това не е „прогонването на западните търговци”. Анализаторите са на мнение, че значимостта на Viterra, Cargill и Louis Dreyfus Company (LDC) за руския износ е силно преувеличена. Според данните изнесени тези дни от представител на Руския икономически университет, през периода изминал от началото на текущия сезон, делът на Cargill в износа на руска пшеница е възлизал само на около 4 на сто, Viterra – 4,1% , а LDC - 2,2%.
В едно от известните български издания се твърди, че след изтеглянето на западните търговци руските зърнопрозводители директно отиват „в алчните ръце на местните зърнени олигарси, лоялни на Кремъл”. Наистина ужасна перспектива. Експертите от Руския зърнен съюз обаче акцентират, че цените на зърното зависят от конюнктурата на пазара, а не от износителите. Според тях, от гледна точка на търговските операции със зърнени товари, след напускане на гореспоменатите западни фирми нищо съществено няма да се промени, тъй като квалифицираните специалисти няма да напуснат страната, а просто ще отидат при конкурентите. Руските търговски източници информират, че корпорацията „Уралхим” например е готова да изкупи активите на Cargill, а ръководителят на руското представителство на компанията Viterra Николай Демянов заяви, че „мениджърският екип на глобалния търговец планира да основе независима руска компания за износ на зърнени храни”.
Тезата, че Кремъл работи срещу интересите на местните зърнопрозводители едва ли може да бъде възприета сериозно. Един пресен пример за това. На 24-27 март котировките на пшеницата на борсите в Чикаго и Париж избиха рязко нагоре. Краткотраен, но стремителен обрат беше предизвикан от опасенията, че Русия може да наложи ограничения и дори спиране на износа на пшеница поради рязък ценови спад. Руските официални и търговски източници успокоиха пазара, като споделиха пред информационните агенции, че правителството не възнамерява да спира износа на пшеница, но категорично настоява износителите да гарантират, че цените, плащани на фермерите, са достатъчно високи, за да покрият средните производствени разходи на местните земеделци.
При това положение е трудно да се обвиняват руските власти в лошо отношение към местните зърнопроизводители, а по-скоро трябва да се анализират големите печалби на западните компании от рекордния износ.
Само за справка. На 11 април Службата за външните пазари към Министерството на земеделие на САЩ (FAS USDA) увеличи прогнозата си за износа на пшеница от Русия през 2022/23 маркетингова година с 1,5 млн.т, до рекордните 45 млн.т (33,0 млн.т – 2021/22 г.). За сравнение износът на пшеница от ЕС през 2022/23 г. се оценява на 35,0 млн.т, на САЩ – около 21 млн.т и на Украйна – 14,5 млн.т. И още един интересен факт. Руското мелничарско зърно е с дял 80 на сто при импорта на Египет, който е най-големия вносител на пшеница в света. На 6 април Египетската държавна компания GASC чрез международен търг напазарува нови 600 хил. тона руска пшеница, с което общото количество руска пшеница закупено от Египет през настоящия сезон достигна 7,4 млн.т.
Според Bloomberg, Русия затяга хватката на търговията със зърно, докато западните фирми се оттеглят (Russia Tightens Grain Trade Grip as Western Firms Pull Back) и в тази връзка явно трябва да повторим думите на Хенри Кисинджър: «Контролираш ли петрола - контролираш държавите; контролираш ли храната - контролираш хората”.
От изложеното по-горе става ясно, че едва ли ние трябва да се притесняваме за поминъка на руските фермери, а по-скоро трябва да видим какво става на нашия пазар и какво е дереджето на родните фермери, интересите на които са пряко засегнати от дъмпинговия украински износ.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите алармират, че складовете на българските фермери са пълни със застояла продукция. Илия Проданов: в складовете стои непродадено зърно за 4 милиарда лева! Според европейската фермерска асоциация Copa-Cogeca вследствие на премахването на всички мита и квоти върху износа на Украйна евтиното украинско зърно наводни Европа, причинявайки огромни изкривявания на пазара. Международните агенции коментират, че гневът на фермерите в Полша, Румъния, Унгария, Словакия и България нарасна след като Европейската комисия обяви проекторешение за удължаване на безмитния и безквотен внос на украинско зърно до юни 2024 г. И не само това. Предлаганите от Европейската комисия облекчения засягат дори и стоките, които не са били обект на безмитната търговия досега.
Справедливо неодобрение във фермерските среди в Източна Европа предизвикват позициите на украинската страна по въпроса. Заместник-ръководителят на Всеукраинския аграрен съвет (Всеукраїнська аграрна рада) Денис Марчук заяви тези дни, че политическият характер на протестите на европейските фермери е очевиден, тъй като определени сили искат да демонстрират, че това е станало заради излишъка от украинско зърно. Според него доставките на украинско зърно за европейските страни не са фактор за намаляване на рентабилността на европейския агробизнес, тъй като най-често те са транзитни. Вицепрезидентът по икономическо образование на Киевското училище по икономика Олег Нивевски наскоро излезе с категорично становище, че протестиращите европейски фермери не са много запознати с това как се формира цената. „Те виждат, че цената пада, че това е лошо за тях и веднага търсят причината. А „причината” се намира лесно, тя е много ясна – украинското зърно, защо да мислим за световните пазари и т.н.”. Според украинския експерт протестите са „по-скоро чисто политическа история и използване на фактора внос на зърно във вътрешнополитическата борба и получаването на допълнителни средства от Европейската комисия”.
Фактите обаче са други. Изчисления на Европейската комисия показват, че фермерите от Полша, Румъния, Унгария, България и Словакия са загубили общо 417 милиона евро (455 милиона долара) от притока на по-евтино украинско зърно. Вероятно щетите могат да се окажат по-големи предвид увеличените разходи за производство на зърно в ЕС. Нику Василе, ръководител на лигата на румънските асоциации на земеделските производители (LAPAR) споделя че производствените разходи за пшеница са се повишили със 70% през годината до 6000 леи (1326 долара) на хектар. В Румъния хиляди фермери използваха трактори, камиони и други машини, за да блокират пътища и граници на страната, протестирайки срещу вноса на украинското зърно. На 11 април, преди заседанието на кризисния щаб новият полски министър на земеделието Роберт Телус заяви, че "ЕС действа бавно, не може да се разчита на неговата помощ, така че трябва да действаме сами".
На този фон всякакви сензационни коментари за лошото положение на руските фермери изглеждат най-малкото неуместни и вероятно целят отклоняване на вниманието от много по-важни за българските зърнопроизводители неща.
sinor.bg
