Обикновеното струпясване по картофите все още продължава да бъде ясен победител в борбата срещу него. Експертите отбелязват, че само сеитбообращението не може да реши проблема, защото заболяването е уникален индикатор за здравето на почвата. Важно е тя да има здрав и силен микробиом.
Обикновеното струпясване често създава проблеми и на най-опитните производители на картофи. Може много неща да са направени както трябва, но в крайна сметка клубените да се окажат повредени, което намалява качеството и рентабилността. Заболяването не следва правила. То е променливо, непостоянно и известно с това, че е трудно за контролиране. Струпясването не привлича вниманието на производителите толкова, колкото фитофтората, но може да доведе до много сериозни загуби.
Предвид предизвикателствата, свързани с обикновеното ступясване, много фитопатолози и почвени микробиолози се фокусират върху практическите аспекти на заболяването.
Един от най-важните проблеми е изменчивостта. Струпясването рядко се проявява по един и същ начин. Една част от участъка може да изглежда и наистина да е чиста, докато другата е силно заразена. Този неравномерен натиск прави решенията рисковани и трудни. Специалистите отбелязват, че обикновеното струпясване не е въпрос само на наличие на бактерии Streptomyces, защото те присъстват навсякъде. Важно е дали има условия за развитието им.
Това насочва вниманието към почвата, защото почвената биология играе ключова роля. Разнообразната и добре развита микробна общност може да помогне за потискане и разпространение на много заболявания, дори да не елиминира напълно патогена. Това показва, че здравето на почвата има ключова роля за устойчивостта на болести.
Фумигация на почвата
Вниманието все повече се насочва към фумигацията на почвата. Това е процес на обеззаразяване с пара или газообразни химични препарати, който унищожава вредители, патогени, причинители на болести и семена на плевели, като създава оптимални условия за развитие на растенията. Методът се използва преди сеитба и разсаждане в оранжерии или на открито.
Почвата се покрива с фолио след третиране за определен период (10-15 дни) и задължително се спазват карантинните срокове.
Последните изследвания върху струпясването опровергават много дългогодишни твърдения. Сеитбообращението не може да реши проблема, а сортовата устойчивост съвсем не означава имунитет. Контролът на болестта е въпрос на детайли, включително времето за овлажняване, разлагането на растителните остатъци, структурата на почвата и нейното рН. Не трябва да се пренебрегва и устойчивостта на времето в рамките на сезона. Учените предполагат, че много меката зима и влажна пролет също имат важен принос за разпространението на струпясването.
