Картофите са култура, която обича по-хладни климатични условия, но не понасят и сериозни застудявания. Оптималните температури за отглеждане са около 18-20 градуса по Целзий, а клубенообразуването протича най-интензивно при 17-19 градуса на почвата. Зяатова отглеждането на повече култури на малки площи налага оптимизиране на процесите и отклонения от традиционните технологии.
Погрешно се смята, че този зеленчук формира грудки директно от семенния картоф. От него се образуват стъбла при разрастване на „очите“, като от един майчин клубен се формират 3-6 броя. Върху всяко стъбло се образуват средно по 4-6 подземни разклонения (столони), по върховете на които или по разклоненията им се появяват новите клубени
Как да получим по-високи добиви от картофи?
Методът се основава на правилната подготовка на почвата и по-специалните грижи за растенията. За разлика от традиционните технологии, в случая акцентът пада върху дълбочината на засаждане на клубените и подхранването. Основният принцип е да се създадат условия, които насърчават растенията да образуват повече допълнителни подземни стъбла (столони), защото върху тях се формират новите картофчета. Колкото повече на брой и по-дълги са те, толкова по-голямо количество грудки ще има.
Агрономите съветват да се започне с избора на сорт. Високодобивните сортове обикновено реагират по-добре на интензивно отглеждане. След това е важно да се подготви правилно почвата. Тя трябва да е рохкава и богата на органична материя, за да могат корените и подземните стъбла да се развиват добре.
Защо е необходимо повдигане на пръстта, така нареченото „загърляне“? Методът се основава на многостепенното повдигане на пръстта – загърляне, така че докато растението израства, то се покрива с почва многократно, стимулирайки образуването на нови корени и столони. Всяко загърляне води фактически до създаване на нов слой за формиране на нови клубени. В резултат на това растенията образуват нови картофчета на всяко следващо ниво, като се отдалечават от семенния картоф, който във времето се разгражда и осигурява храна.
Специалистите отбелязват, че без редовно поливане методът ще бъде неефективен. Влагата е необходима, за да се предотврати изсъхването на кореновата система и съответно на формираните столони и нови клубенчета.
Подхранването също играе ключова роля. Могат да се използват органични (пепел и компост) и минерални торове, но в малки дози. Картофите не обичат много оборски тор и силно алкална почва, защото ги прави по-податливи на струпясване. Някои производители добавят угнил компост или дървесна пепел, ако почвата е много кисела (рН<5), но в малки количества по време на загърлянето. Това дава допълнителен стимул за развитието на растенията.
Важно е да се следи за отстраняване на плевелите. Те отнемат хранителни вещества и по този начин пречат на растенията да формират максимално количество грудки.
Методът изисква търпение и грижи, но резултатите са впечатляващи. Едно растение може да даде реколта, сравнима с няколко други. Този метод е значително по-трудоемък, но можем да постигнем рекордна реколта и си струва да опитаме. Той показва, че потенциалът на картофите е често подценяван. Ключът към успеха е да се следи и спазва поетапното загърляне.
Методът е особено ценен за малки участъци и може да се превърне в истинско спасение. Качеството на картофите, отгледани по този начин, е по-добро, защото дълбочината и тъмнината подобряват вкуса и се съхраняват добре.
Единственият спорен момент е само в това, че изисква повече усилия.
