Служителите в Партньорството за защита на природата на американския щат Индиана Дон Донован и Клинт Харисън призовават фермерите през 2022 г. да приспособят стратегията си към световната тенденция за опазване на почвите на фона на високите цени на торовете, се посочва в тяхна публикация в електронното издание FarmProgress. „Данданията около цените на изкуствените торове и слуховете за евентуален техен недостиг имат и положителна страна – все повече фермери, които търсят начини да не разтягат прекалено кесията, обмислят система за дългосрочно опазване на почвата”, коментират те. По думите им най-ценният ресурс в растениевъдството е почвата – динамична и активна среда, пълна с микроскопичен живот, която ще работи за фермерите практически безвъзмездно, осигурявайки хранителни вещества за отглежданите култури. За съжаление обаче при интензивното растениевъдство почвата се превръща в пустиня на микрониво, „зомбирана земя”, в която отглеждането на реколтата изисква постоянни химически ресурси.
„Поставете си за цел да върнете живота на почвата си и да създадете система, която ще произвежда селскостопанските култури с помощта на азота, идващ от атмосферата, и останалите хранителни вещества, поемани през почвата”, съветват двамата експерти.
Според тях основният начин за подобряване на състоянието на почвата е вкарването на въглерод и повишаване на нивото на органични вещества. Поддържането на големи количества въглерод в почвата ще бъде основен фактор за задържане на азота и за запазването на достъпността му за растенията, а по-високото ниво на органични вещества в почвата ще осигури по-здравословна среда за микробите, които преработват наличните хранителни вещества за удовлетворяване на нуждите на отглежданите култури.
Повечето продавани азотни торове обаче не са в необходимата форма, която корените на растенията могат да използват, и трябва да бъдат преработени от микробите в почвата до годна за усвояване форма. Колкото по-високо е нивото на органични вещества в почвата, толкова по-активно текат биологичните процеси, а това води до подобряване на преобразуването на азота в достъпна за растенията форма.
Про това положение обаче достатъчно ли е да добавим оброски тор или да преминем към нулева обработка на почвата (no-till)? За Донован и Харисън това определено не стига. Макар преминаването към нулева обработка да има значение, само то не е достатъчно, а единствената практика, която е в състояние ефективно да повлияе върху нивото на органични вещества в почвата, е към no-till да се добави и сеитба на сидерати – растения, които улавят всеки ден слънчевата светлина и я превръщат в почвен въглерод. Сидератите, включително задържащите азот, са изпитан инструмент от живи растения, които поемат хранителните вещества и ги задържат, докато културата, която ще се отглежда, бъде подготвена за сеитба.
Двамата експерти препоръчват при високите цени на изкуствените торове в краткосрочна перспектива да бъде обмислена и възможността за закупуване на оборски тор – едновременно ще бъдат спестени средства и ще се постигнат допълнителни предимства за създаването на здрава почва. Очевидното предимство на оборския тор са съдържащите се в него азот, фосфор и калий заради подхранващата им ценност, но в него има и микроелементи и органични вещества за подобряване на въглеродния баланс. Освен това съдържа микроорганизми, важни за подсилването на почвата.
В заключение Донован и Харисън пожелават на фермерите да действат така, че да зависят по-малко от изкуствените селскостопански ресурси още през предстоящия усилен селскостопански сезон.
