По отношение земеделието с ниски въглеродни емисии е необходимо да се запази конкурентоспособността на земеделските производители и продоволствената сигурност и да се предостави достатъчна компенсация за стопаните за допълнителните усилия, които трябва да направят за реализиране на поставените от ЕК амбициозни цели за намаляване на парниковите емисии. Тази позиция на България беше оповестена от министъра на земеделието Иван Иванов по време на неформалното заседание на министрите на земеделието на държавите членки на ЕС, проведено в Страсбург вчера. Агроминистърът представляваше страната ни заедно със заместника си Стефан Бурджев.
За българските фермери благоприятни практики за намаляване на емисиите и съхраняване на въглерода в атмосферата са поддържането на растителна покривка през най-чувствителните периоди през есенно-зимния период, отглеждане на азотфиксиращи култури, прилагане на подходящи сеитбообороти и добавянето в почвата на биоразградима биомаса.
„В проекта на Стратегическия план на България са предвидени възможности за подпомагане по 10 доброволни схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните като например екстензивно поддържане на постоянно затревените площи, запазване и възстановяване на почвения потенциал и поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми”, допълни д-р Иванов.
В изказването си аграрният министър обясни, че за да се гарантира успехът на мерките за намаляване на емисиите от парникови газове или улавяне на въглерод, следва точно да се дефинират подходящите практики, да има добра предварителна преценка за тяхната приложимост в стопанствата и да се осигури добра информираност на земеделските стопани.
В заключение българският министър е пояснил, че пПрилагането на всяка една практика е възможно на базата на целенасочени инвестиции на ниво стопанство, свързани с модернизация на производствените процеси и внедряване на екологосъобразни решения, които следва да бъдат подкрепени финансово по адекватен начин.
