Да зарежем лозята и да пожелаем една благодатна година за лозари и винари! Така повелява старата българска традиция, когато във всеки винарски регион започва пролетната подготвка на лозята и понеже 14 февруари е най-древният български празник, той трябва де се полее с руйно вино!
Трифон Зарезан е един от най-устойчивите по своята историческа същност обичаи в народния ни календар. Свързан е с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване, което дава основание на българските учени да му определят по-специално място в календарната система на българите. Изследователите с право свързват образа на свети Трифон Зарезан (в църковния календар почитта към него се отдава на 1 февруари, нов стил, а 14 февруари е по Юлиянския календар) с трансформацитая на старите богове Сабазий, Дионисий, Бромий, Бакхус и Ликург.
На днешния ден се продължава стара земеделска традиция в нов вид - с християнизирането на източноевропейските територии. Неслучайно началото на февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата.
На днешния ден обредната храна, която се носи на лозето, се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Занася се и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът, с който ще се зарязва, предварително се почиства и се наточва добре. Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката, се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден - да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“ (село Рила, Дупнишко). През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като „св. Трифон на този ден си отрязал носа“ (село Момчилово, Варненско).
Обредните практики показват значително единство. Всеки мъж зарязва в своето лозе по 1-2-3-4-5 кютука („гижи“, „главини“) а от всеки кютук или всички пръчки или по 2-3-5 броя. Прекръства се, полива се с вино около кютука, зарязва се с косера и пак се полива като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет. В село Виница, Варненско, виното от бъклицата се плисва в средата на лозето „за берекет, така да тече виното“.
Във врачанското село Гореница при поливането благославят „както тече виното, така да расте гроздето“. В пазарджишкото село Елица на зарязаната първа лоза окачват парче „баба“ и благославят "Да е честито, да е благословено! Пъшките (гроздовете) да станат колкото „бабите“!". В Лясковец на Морава мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите, за да е много и черно гроздето като тях.
В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра с точно определени действия и думи. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза, в другия край на лозето.
