На 14 февруари християнската църква отбелязва празника на Свети Трифон, а във фолклорната традиция Трифон Зарезан е първият от поредица последователни празници, наричани Трифунци. Традиционно свети Трифон се смята за покровител на лозарите, винопроизводителите, соколарите, градинарите, бъчварите и кръчмарите. В икнографията светецът понякога е изобразяван с косер (вид сърп) в ръка.
На Трифон Зарезан във всеки винарски региона на страната символично се зарязват лозята. Правят го само мъжете в семейството, които за ритуала носят на лозето специално приготвена храна, поставена в нова вълнена торба – хляб, който може да бъде квасен или пресен, със или без украса; цяла кокошка, пълнена с ориз или булгур; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Носи се и бъклица с вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. На някои места на лозята се носят и светена вода и пепел.
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“ (Рила, Дупнишко), както и да изобщо да режат, тъй като „свети Трифон на този ден си отрязал носа“ (Момчилово, Провадийско).
При самото зарязване всеки стопанин на лозе се прекръства, отрязва с косера си по 3 пръчки от 3 лози, прекръства се отново и полива зарязаните лози с бъклицата. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет. Във варненското село Виница виното от бъклицата се плисва в средата на лозето „за берекет, така да тече виното“. Във врачанското село Гореница при поливането благославят „както тече виното, така да расте гроздето“. В Лясковец на Морава мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите (стъблата, останали след рязането), за да е много и черно гроздето като тях.
При зарязването в пазарджишкото село Бошуля се спазва следният ритуал от двама души, единият от които е скрит. Първият лозар реже всички пръчки и казва:
„Добро утро, Трифоново лозе! Да си пълно с грозде! Болести и буболечки, ветрове и градушки, вънка от лозето!“
Скритият мъж се обажда: „Трифон у лозето!“
Първият мъж отново казва: „Трифоне, чух те, тука ли си?“
Скритият мъж отговаря: „Тука, тука!“
Първият пита: „Къде си, че не те виждам?“
Скритият отвръща: „Не се виждам, от черно и бело грозде.“
Интересни традиции спазват и в съседните балкански държави. В една молитва от 1690 г. (сръбска редакция) за свети Трифон, се говори, че светецът помолил бога да изгони гъсениците и другите насекоми от лозята и градините и бог сторил това чрез своя ангел. В друг сръбски ръкопис от 16 – 17 век се казва, че против насекоми по ниви и лозя трябва да се запалят кандилата на свети Трифон и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва към светията.
В Румъния празникът се нарича „Трифон на червеите и гущерите“ (под "червей" би могло да се разбира и ларва на насекомо, външно приличаща на червей), спазва се забрана за работа, за да има плодородие по посевите. Гърците в Епир правят на деня на свети Трифон колачета, които търкалят за общо плодородие по лозята и градините, наричайки: „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием“. В Софийско, Ботевградско и Ломско на палешник се поставят въглени, наречени на различни селскостопански продукти, които се оставят за времето на Трифонците зад вратата и напълно изгорелите въглени предричат добър добив на съответния продукт през годината.
Празнуването на Трифон Зарезан включва многократно танцуване на хоро, което със своя смисъл на ритуално обиграване на територията има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки, после - на общата трапеза в лозята, след което и по пътя от лозята до селото се играят хора и ръченици. Накрая в средата на селото, на мегдана (площада), се играе т. нар. зарезанско или трифонско хоро. Хороводецът, най-често - царя на лозята - държи в ръка бъклица или котле с вино и с лозови пръчки (Варненско). „Мъжкото хоро“ (в което участват само мъже) се играе с бъклица, в която са натопени лозови пръчки, а коркорбашията (водачът) върти по особен начин отрязаните пръчки (Първомайско). Материали от българското село Карадър, Лозенградско (днес в Турция) сочат една много старинна форма на ритуално хоро в чест на св. Трифон, наричана „босо хоро“, при което участниците играят боси, т.е. без цървули/обувки, независимо от студа.
На днешния ден празнуват всички с името Трифон и производните му сато Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Трифка, Труфка, Трифула, Тричко, Тричо, Тричка, Траян, Траяна, Фуне, Фунчо, Радка, Рачо.
