Когато вървим по земята, ние сякаш се движим върху покрива на друг свят. И това е така, защото почвата под краката ни е наситена с много живот и обемът на живите организми в нея е много по-голям, отколкото на повърхността. Този живот е различен, бързо променящ се и невероятно интересен. А основно съдържание в подземния живот са почвените гъби, чието проучване ще ни донесе много ползи, защото без тях няма как да развиваме добро градинарство.
Ето какво представляват подземните гъби
От наша гледна точка земята, върху която стъпваме, изглежда плътна структура. Имайки предвид размерите на микроскопичните гъби – за тях кухината между съседните песъчинки е целия свят, а капката вода е езеро. Този свят е много гъсто населен и е доста интересно място – в него има приятели и врагове, гиганти и дребосъци. В един грам почва могат да съжителстват десетки хиляди видове.
Разнообразието на почвените гъби е много голямо – от микроскопични до различими с човешко око микоризни, образуващи мрежи от разклонени хифи на хектар. Биомасата на гъбичния мицел в почвата е значително повече от половината от общата биомаса на микроорганизмите – при 55% в горската почва до 88% – в черноземите. Останалата част са бактерии, археи, актиномицети, протозои, водорасли, спори и др.
Гъбите не са лесни за изучаване, а и самата наука микология е съвсем млада – петдесет години независимост (по-рано гъбите се считаха за растения) е нищожно време за голямото разнообразие. Класификацията е все още в разгара си. Една част от тях са в категорията гъбоподобни микроорганизми, а друга е все още във висящо състояние и не е ясно към коя група спадат. Това се дължи на изключително голямото разнообразие, но всеки вид има своя собствена роля. Най-известна е способността им да разграждат дървесина, кора, клони, дръжки и жилки на листата, а това не може никой друг освен гъбите. Само те са способни да превърнат дървесината в усвоим продукт за останалите микроорганизми.
Много съществена функция на гъбите за растенията е микоризната. Симбиотичното съществуване на растения и гъби, в което участват още бактерии и актиномицети. Вероятно участват и други микроорганизми, но засега е доста трудно да се определи и докаже. Симбиотичната връзка е много важна за растенията, защото не само привлича правилните гъби, отделящи подходящите коренови секрети, но позволява да се внедрят в корените и да създадат силна транспортна мрежа.
Микоризните гъби разпространяват своите хифни мрежи доста нашироко и гъсто, което позволява да всмукват и доставят вода с разтворени в нея хранителни вещества към надземите части. Растенията от своя страна произвеждат продукти на фотосинтезата и ги доставят обратно на гъбите, защо те сами не могат да фотосинтезират. При необходимост могат да произвеждат антибиотични и хормоноподобни вещества за растенията.
Част от гъбите периодично образуват плодни тела, изтласквайки ги на повърхността на почвата. Почвените гъби произвеждат в огромни количества гломалин, който е причина рохкавата почва да се слепва в буци, предпазвайки минералните частици от отмиване и поддържайки водния баланс.
Производителите на плодове и зеленчуци са запознати повече с патогенните почвени гъбички, които са отговорни за кореновото гниене, вертицилийното увяхване и други заболявания, причиняващи смъртта на растенията. В биоценозата (съвкупността от всички живи компоненти) също не може без тях – това са такива „подземни вълци“, които атакуват слабите и нездравите. Новозасадените растения са слаби и неукрепнали, защото са се развивали при оптимални условия и комфорт и нямат все още изградена добра имунна система.
Защо градинарството е невъзможно без почвените гъби?
Без почвените гъби, които разлагат грубите части на тревистите и дървесни растения, производството на компост е невъзможно. Той е резултат от съвместната дейност и на огромен брой почвени организми, но важна роля играят гъбите.
Почвените гъби отделят антибиотични и фунгицидни вещества, дезинфекцирайки околната среда. Препаратите, създадени на основата на Trichoderma защитават растенията от гъбичните патогени, а гъбата Beauveria bassiana се използва за борба с много вредители, тъй като мицелът може да расте в тялото на насекомото.
Почвените дрождени гъби, намиращи се в сътрудничество с бактериите, създават азотфиксиращи асоциации, които са много ефективни.
Растенията и почвената микробиота също имат форма на сътрудничество – ризосферата. Всмукателните коренчета отделят в околната среда както ненужни за растенията вещества, така и специални примамки за дребните почвени обитатаели.
Всички растения образуват микориза – при дърветата и храстите е по-мощна, а при зеленчуците е в по-малък обем. Взаимодействайки с актиномицети и бактерии, някои от микоризните микроорганизми допринасят за фиксиране на азота, образувайки азотфиксиращи възли, а други също фиксират азот, но без нодули и в малки количества.
С помощта на микоризата растенията установяват контакт със своите съседи хифите оплитат корените на съседните растения – в гората се образува цяла мрежа, а в градинските участъци това се осуетява поради редовната обработка на почвата и разхлабването.
Как да установим добри отношения с почвените гъби?
В природата взаимодействието между живите организми е много тясно и нито едно растение или животно не живее самостоятелно. Семената на растения със спящи микоризни гъбички покълват много по-добре в присъствието на симбиотични бактерии. Обеззаразените семена поникват по-добре от нетретираните при едни и същи условия.
Обработката на почвата с фунгициди убива не само патогените, но и полезните микроорганизми, прекъсвайки веригата на почвообразуване. Дисбалансът на почвените микроорганизми не е добър за растенията. Влошава се усвояването на хранителните вещества и водата, а в кореновите зони няма кой да обработва отпадъчните продукти и се натрупват токсични вещества.
Растенията също имат предпочитания и не установяват взаимоотношения с целия комплекс от почвени образуватели на микориза, а само с определени и внасянето на „някаква микориза“ няма смисъл – тя трябва да бъде подходяща за определения вид.
Почвените гъби, които си сътрудничат с растенията, не обичат високи дози азотни съединения и преполиване, но са много отзивчиви към равномерната влага. Тъй като гъбите доставят на растенията хранителни вещества под формата на разтвори, те ще бъдат най-ефективни в условията на оптимална влажност, а за съхранението им мулчирането е най-щадящия вариант.
