Необичайно топлата зима на 2022 и 2023 година се превръща в сериозен проблем на нашите географски ширини, където по традиция земеделската земя поне два месеца е скована от мраз и покрита с дебела снежна покривка. Как високите температури ще се отразят на посевите, отговор на този въпрос дава експертът на сайта Климатека.бг Роман Рачков. Агроном по професия, специалист по тропично и субтропично земеделие, той има дългогодишен опит в областта на интегрираната и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, с интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа. Публикуваме неговата разработка със съкращения.
„Климатичните промени имат силно въздействие върху фенологията на много и различни видове. И ако промените в явленията, които наблюдаваме през топлите периоди на годината са лесно забележими, то не такива са тези, които протичат през зимата, когато растенията в умерения пояс са в покой. В своето еволюционно развитие растенията от умерения пояс са се приспособили към сезонната промяна на времето и са изградили видово и сортово специфични изисквания и към количеството студ, необходим за нормалното им развитие. Затова и недостатъчното количество охлаждащи единици през зимата може да доведе до сериозни проблеми свързани с тяхното развитие. Това от своя страна пък води до загуба на добиви и по-ниско качество на селскостопанската продукция.
В тази връзка се налага земеделските производители да предприемат мерки, свързани с адаптацията на агротехническите си практики към един променящ се и в бъдеще климат. Фенологията на растенията е система от знания за сезонните природни явления, за времето на тяхното начало и причините, които определят тези времена. Тя е клон на биологията, който изучава редовността и периодичността на явленията в живота на животните и растенията във връзка със смяната на сезоните и връзката на тези явления с климатичните фактори. При растенията тя се занимава със сезонни фази на развитие: набъбване и отваряне на пъпки, разлистване, цъфтеж (начало и край), узряване на плодове и семена, есенно цъфтене на листата, падане на листата и др.
Промените в климата влияят пряко върху фенологията на растенията.
Натрупването на студ през зимата е от решаващо значение за плодовитостта и крайната рентабилност на една овощна градина. В резултат от многогодишната селекция на растенията от страна на производители и селекционери всеки вид или сорт овощно дърво има тенденция да се отглежда в най-подходящите райони в рамките на дадения регион. Това води до изграждането на стабилна връзка местоположение – култура, с най-подходящите почвени климатични условия за максимизиране на параметрите на добива и качеството.
Костилковите овощни видове като прасковите или черешите развиват своите вегетативни и плодни пъпки през лятото и с наближаването на зимата вече развитите пъпки преминават в състояние на покой в отговор, както на по-кратката продължителност на деня, така и на по-ниските температури. Този етап на покой предпазва пъпките от настъпващото студено време. След като влязат в тази фаза, пъпките ще бъдат толерантни към температури много под нулата и няма да растат в отговор на временни топли периоди в средата на зимата. Тези пъпки остават в това състояние, докато не натрупат достатъчно охлаждащи единици за студено време. Когато се натрупа достатъчно охлаждане, пъпките вече са готови за своя растеж в отговор на настъпващите по-високи температури. Ако пъпките не получат достатъчно от това през зимата, за да се освободят напълно от покой, дърветата могат да развият физиологични симптоми, свързани с недостатъчното охлаждане - забавено разлистване; намалено закрепване на плодовете и увеличено окапване и намалено качество на плодовете.
Едно дърво може да има малка туфа листа близо до върховете на стъблата и да е лишено от листа на 20 до 40 см под върховете. Долните пъпки ще се развият в крайна сметка, но пълното разлистване е значително забавено, плодът е малък и дървото е отслабено. Освен това в такава ситуация нормалното развитие на плодните пъпки за следващата година може да бъде нарушено.
Намалено закрепване на плодовете и увеличено окапване
Цъфтежът, в отговор на недостатъчно охлаждане, често следва модела, наблюдаван при развитието на листата. Той се забавя, удължава се и поради аномалии в развитието на плодника и цветния прашец, завръзите на плодовете намаляват. При много сортове праскови например, цветовете окапват. Бутоните не успяват да се развият в плод в пълен размер. Плодът остава малък и деформиран, докато узрее. Ако разрежете тези плодове, семето е мъртво. Тъй като това не е очевидно в началото на сезона, производителите не могат да разредят необичайните плодове и развиващите се бутони служат като източник на храна и място за презимуване на насекоми и болести.
Намалено качество на плодовете
Ефектите от недостатъчното охлаждане върху качеството на плодовете вероятно са най-малко обсъждани, но изглеждат много по-често срещани. Забележима е тенденцията зимите да стават все по-кратки и топли в сравнение с тези през предходните години. Въпросите “какво представлява покоят при плодните дървета” и “какво представляват „температурите на охлаждане“ все още не са намерили точни и изчерпателни отговори. Повечето хора са съгласни, че температури под нулата или над 15 градуса по Целзий не са ефективни за натрупване на охлаждащите единици.
Има различни модели, използвани за изчисляване на охлаждането, като всеки от тях определя какво представляват те. Съществуват два най-често срещани модела, които са прости и определят охлаждащата единица като един час под или между определени температури: моделът на броя часове под 7 градуса по Целзий и моделът на броя часове между 0 и 7 °C.
Как могат да бъдат изчислени лесно охлаждащите единици?
Наличните охлаждащи единици са броят часове през зимата, в които температурата през деня и нощта е под 7°C. Общото количество на охлаждане може да бъде повлияно от по-топли дни, които компенсират броя на нощните часове или минималното охлаждане.
Първо, трябва да определите средната температура на най-студения месец (януари) за вашето населено място или район. Можете да използвате някой специализиран синоптичен сайт. След като откриете дългосрочните средни стойности, намерете януари и съберете максималните и минималните температури заедно и разделете общата сума на 2, за да получите средната месечна температура за този месец. Приблизително 3 са основните групи: зони с ниско охлаждане: можете да отглеждате сортове изискващи ниско охлаждане само в райони с ниско охлаждане; зони със средно охлаждане: 450 – 650 охладителни единици. Можете да отглеждате всички сортове плодове, изискващи ниско и средно охлаждане, при условие че те са защитени от късни пролетни мразове. Зони с висока температура: >650 + охлаждащи единици. Можете да отглеждате всички сортове плодове с ниско, средно и високо охлаждане, осигурявайки растения с ниско и средно охлаждане.
Ето няколко практични съвета за избор на сортове:
Избор на сорт, който изисква охлаждане поне с 20% по-малко от местните средни стойности.
Избор на сорт с ниско охлаждане в студен район ще доведе до твърде ранен цъфтеж на дърветата и повреждане от късни слани.
Избор на сорт с висока степен на охлаждане в топлите райони ще доведе до малка или никаква реколта на плодове.
Ранно цъфтящите сортове са най-добри в топъл климат, късно цъфтящите сортове са най-добри в по-хладни райони.
Раннозреещите сортове са най-добри в райони с интензивно лято, къснозреещите сортове са най-добри в по-хладни лета.
Екстремните климатични условия могат да премахнат някои сортове, които иначе биха отговаряли на изискванията за охлаждане.
Теренът може да повлияе на получените часове за охлаждане. Откритите склонове могат да получат повече охлаждащи часове, отколкото защитените зони до топли сгради.
Широколистните, овощни дървета задължително трябва да бъдат изложени на ниски зимни температури за определен период от време, за да могат да плододават нормално. В допълнение към ефектите от глобалното затопляне в много други области, ефектът му върху натрупването на студ днес също е причина за безпокойство.
Недостатъчното натрупване на студ през зимата може да повлияе пагубно на селското стопанство и в частност на овощарството у нас.
Разбирането за риска от недостатъчно студени дни трябва да ръководи управлението на овощните градини и избора на сортовете в тях. Климатичните прогнози показват продължаване на намаленото натрупване на студ и повишена вероятност от зими с недостатъчно ниски температури, което влияе на сортове с високи изисквания за охлаждане. Всичко това изисква преоценка на агроклиматичния риск и предполага необходимост от адаптивни мерки, за да се запазят настоящите практики за производство на плодове в региона ни и през следващите десетилетия.
