Пролетните мразове и последвалите слани унищожиха реколти за милиони лева в последните дни. Неблагоприятните за трайните насаждения студове започнаха още през февруари и продължиха в края на март и началото на април. Пострадаха не само градини в планинските райони, но и в равнините. Стопани безуспешно палиха бали със слама, за да спасят реколтата, но разбраха по трудния начин, че методът не действа. Затова се запитахме кои са работещите решения в подобни критични ситуации? Какво, как и кога действа?
Потърсихме отговорите от инж. Деян Кирязов, консултант в ХортиСмарт Солюшънс, който е един от най-компетентните у нас специалисти в напояването, дренажите и защитата от слани и отрицателни температури.
Ето какво каза той:
„Има няколко известни методи за преодоляване на сланите. Класическият вариант е водата, която се излива надкоронно върху дървета, храсти или лози. Другият са печките, които производители от Франция и Испания ни показват със снимки. Третият са машините за вятър, които стопаните наричат накратко „перки“.
Ако започнем с печките, трябва да се знае, че са необходими 330 бройки на хектар. Те работят с брикети или пелети. Проблем е, че брикетите се разпалват по-трудно, пелетите малко по-лесно, но те пък поемат влага. Да разположиш в критичен момент 330 печки на 10 декара е страшно трудоемко, а да не говорим, ако се наложи да се ползват дни наред. Самите печките с големия брой, който трябва да се закупи, идват скъпо като инвестиция, без да смятаме горивата. Дори някои да ползват собствени дърва за гориво, пак не е рентабилно, най-малкото заради хамалогията. Една печка може да опази четири до шест дървета, затова те се разполагат през 8 метра. Иначе, да, те действат срещу слана. Удобни са за насаждения до 5 декара.
Класическият метод, който от години се използва на континента, е дъждуването. При него цветовете или завръзите се обледеняват с 2 мм вода, а напоследък говорим за 4 милиметра, защото това, което унищожи цветовете, не беше слана, а студ. За да паднат 4 мм на квадрат, се разходват 30-40 кубика вода на хектар. Като отидем на 100 декара градина, говорим за 400 кубика вода и тръби от порядъка на Фи 300. Тъй като цялата градина трябва да се полива едновременно, трябва да използваме големи помпи, големи тръби и много разпръсквачи. Дъждуваме ли по 10 часа на ден, ще са необходими 4 000 кубика вода и тук вече ще говорим за лагуни с вода. Тези лагуни трябва да се пълнят всеки ден, докато има опасност от измръзване, и да се изпразват през нощта и сутринта, когато се дъждува. В същото време не само у нас, но и в повечето европейски държави, говорим за намаляване на водните ресурси. Този метод би могъл да се ползва от стопани, които са до язовири, а не за тези, които имат капкови системи с вода от сондаж. Затова овощари и лозари от Италия, Австрия и Франция, които преди дъждуваха много, сега трябва да избират колко процента от насажденията си да спасят, защото водата няма да стигне за всички растения. Системите за надкоронно дъждуване са скъпи като начална инвестиция. Като добавим помпите и лагуните, които изискват поддръжка, общата цена става нецелесъобразна.
Печките и дъждуването са решения, които работят поне до -7, минус -10°. И двете съоръжения се използват на ден по 7-8 часа от 00:00 до до 8:00 часа сутринта, а при по-меко време по 5-6 часа, ако се започне по-късно.
(Тази седмица там, където имаше много ниски температури, се дъждуваше 10 до 13 часа, което не е нормално.)
Третият метод се прилага с машини за вятър (FrostBoss C49 от Нова Зеландия). Те са най-доброто, измислено досега, защото при тях липсва физическото изтощение да разпределиш 330 печки на 10 декара, да ги заредиш и да ги запалиш. Липсва и преразходът на вода, който се получава при надкоронното дъждуване.
„Перката“ работи с въздуха, като сваля по-топлия слой надолу, и така спасява насажденията от по-ниските температури в подножието. Машината за вятър е лесна и удобна за ползване, тъй като се включва сама при предварително зададена температура, например от 0,5 до 1,5 градуса. Автоматично се изключва, когато скоростта на вятърът надмине 8 км/час. Действието ѝ може да се следи през интернет. Двигателят на „перката“ – „Перкинз“, работи с дизел и е с мощност 150 конски сили. Четирите ѝ витла са от стъклопласт. Те са с диаметър 7 метра и са на височина 10,5 метра. „Перката“ се върти на 360 градуса под ъгъл 6 градуса спрямо земната повърхност. При това движение около оста на кулата се сваля топъл въздух към растенията и ги спасява от сланите.
Ако теренът, върху който са разположени градината или лозята, е равен, една „перка“ е достатъчна за 80 декара. Ако има наклон, машината покрива 50-60 декара.
Винаги има едно слабо течение, което леко напомня морския бриз. То най-често е ниско долу и се движи, докато не срещне преграда и не започне да се вдига нагоре. Неслучайно ние питаме клиентите в коя посока е това течение сутрин рано. Ако се знае посоката, перката трябва така да се разположи, че да противодейства на посоката на течението. Тя се върти в кръг, но покритието което прави, по-скоро е с яйцевидна форма. „Дупето“ на „яйцето“, тоест плоската част на перката, е напред срещу течението, а удължената част е към течението, което използва и самата перка, за да може въздушния поток да стигне по-далеч, въртейки се на 6 градуса спрямо оста си. Така витлата засмукват по-топъл въздух отгоре и го издухват назад и надолу зад себе си.
Там, където има температурни инверсии (те са почти еднакви през цялата година), може да се направи заснемане с климатични станции, каквито имаме. Те измерват температурата долу и на 10 метра височина, за да се видят параметрите на инверсията, така че, като правят инвестиция, стопаните да са сигурни, че имат три или повече градуси разлика горе и долу.
Заради ниските изкупни цени на продукцията, масово фермерите държат да направят евтина инвестиция за опазване на градините от мразове и слани, но тя не винаги е работеща и често се оказва, че докато стигнат до правилното решение, те са дали много повече отколкото би им струвало закупуването на нещо, което се е доказало като ефективно.
