В поредицата от въпроси, които фермерите зададоха на служебния земеделски министър Румен Гечев по време на наскоро приключилия семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в Пловдив, беше и питането за помощта върху акциза. Те искаха да знаят дали от следващата година България ще увеличи бюджета за поемане на част от платения акциз върху ползваните горива, така че поне частично да се компенсират разходите им заради скъпите горива.
Министърът отговори, че към този момент е решено България да удължи прилагането на Бюджет 2022 г. и през следващата година, което „връзва” ръцете на министерството за гласуване на по-голяма помощ за акциза. „Ако парламентът започне работа по приемане на нов бюджет, ще предложа на министъра на финансите увеличения по перото за тази държавна помощ”, посочи още служебният министър.
От срещите си с останалите земеделски министри на заседанията на Съвета на ЕС в Брюксел българският министър заедно с румънския си колега са поставили пред ЕК искане за допълнително компенсиране на загубите на фермерите в двете държави, които поради близостта си с Украйна, са понесли огромни щети.
Ставките за диверсифициране на културите след 2023 г.
Известно е, че това може да стане от разблокираните средства от Фонда за управление на риска, който ЕК отвори наскоро. В тази връзка министрите в ЕС обсъждат варианти за покриване и на част от земеделските загуби заради изключително високите цени на изкуствените торове. Дали до края на годината подобни помощи ще бъдат одобрени, няма яснота. Към този момент министрите поне са се обединили около тезата, че селското стопанство ще бъде компенсирано заради войната в Украйна и през 2023 г.
Заради военните действия и последвалата криза членовете на НАЗ към този момент разчитат единствено на минималната подкрепа по мярка 21 от ПРСР, с която ще бъдат покрити щетите им от дъмпинговия внос на слънчоглед. Заради него вътрешният пазар на маслодайно семе е блокиран и цените не са в полза на родните земеделци.
Актуалните данни на агроведомството за зърените наличности със слънчоглед и пшеница също са силно притеснителни за бизнеса. От май до 24 ноември тази година само от Украйна в страната са внесени 713 хиляди тона слънчоглед, а наличностите в складовете са огромни -от 2 милиона тона семе, съобщи Петър Кировски, ръководител на дирекция „Растениевъдство” в агроведомството.
Проблемът с препълнените складове е причина до началото на ноември т.г. износът на пшеница и пролетни култури от страната да е напълно спрял. При 4-те и половина милиона тона хлебно зърно, складирано в базите, което потенциално би могло да се изнесе, администрацията в агроведомството едва от две седмици отчита леко раздвижване на търговията с пшеница, посочи Кировски. Прогнозите му са за постепенно увеличаване и на износа на български слънчоглед, като това би могло да стане през следващите месеци.
Ще припомним, че положителният търговски баланс на страната се крепи основно на зърнения експорт. Ако 2022 г. донесе негативни резултати, вината за това ще бъде изцяло на администрацията, чийто контрол върху вноса от Украйна беше изцяло изпуснат през лятото.
Екатерина Стоилова
