Охлювите са различни видове, но почти всички са злонамерени вредители по зеленчуковите, ягодоплодните и декоративни култури. Битува мнението, че когато температурите паднат до +10 градуса по Целзий, те се подготвят и заспиват зимен сън, но това не е съвсем вярно. Практиката показва, че охлювите са коварен враг и могат да оцелеят дори при минусови температури.
Надеждите ни, че студът ще помогне в борбата се оказват напразни – охлювите се укриват за зимуване на дълбочина до 25 см в почвата и дори при обработка не е сигурно, че ще загинат. Те, въпреки мекотата си, се справят отлично в зимни условия. Даже не добре укрити и хванати от студа оцеляват, а негативният ефект върху популацията се оказва много слаб.
С научни експерименти е доказано, че дори да са изложени на директното въздействие на ледени кристали, нито един екземпляр не е умрял. Повечето видове са развили естествена защита срещу ниските температури и са в състояние да образуват извънклетъчен лед в тъканите си за определен период от време. Това означава, че ако гол охлюв по някаква причина изпълзи внезапно на повърхността в зимни условия, той има всички шансове да се прибере невредим под земята и да оцелее при негативни условия в собствената си слизеста обвивка.
Важно е да се добави и факта, че само малка част от индивидите зимуват и това са тези, които не са имали време да снесат яйца. Останалите изхвърлят в почвата специална слизеста тъкан, съдържаща голямо количество яйца, от които през пролетта ще се появят много малки охлюви и ще повторят цикъла.
Яйцата на охлювите, подобно на възрастните, благополучно зимуват под земята.
Жизненият цикъл на охлювите е приспособен да пропуска неблагоприятните за живот месеци. Това означава, че за повечето от тях сезонът за снасяне на яйцата настъпва през есента, инкубационният период протича през зимата, а през пролетта се появява новото поколение.
Ако на участъка са се намножили охлюви, тогава трябва да бъдем внимателни с мулча, защото го използват за укритие не само на яйцата, но и на възрастните. Тук може да се приложи един трик: мулчирането след замръзване на почвата няма да увеличи популацията, защото те вече са се заровили за зимуване. Това е много важно за защитата на растенията в по-студените региони на страната. В този случай е добре да се използват опадалите листа в качеството им на мулч.
Есенното намаляване на охлювите е много важно, защото основно в този период те снасят яйцата. То се свежда до привличане на участъка на птици – по-специално дроздове и свраки, а също таралежи и жаби, които с удоволствие си похапват охлюви. Така по естествен начин може да се намали броя на вредителите, като си създадем един „резерват“. Прекопаването на почвата ще облекчи дейността им, защото оказали се на повърхността, могат да станат лесна плячка. Сред охлювите има и канибали – леопардовият е най- известен с това, че изяжда събратята си.
Друг вариант е създаването на възможности за събирането им на едно място – динени и пъпешови кори, бирени капани, големи листа от зеле или ревен и други подходящи укрития.
Алкализиране на почвата
Охлювите не обичат алкалните почви и са склонни да ги избягват, а варта и дървесната пепел с оказват много полезни в този случай.
Варуването намалява киселинността на почвата, като повишава нивата на рН, което в повечето случаи е благоприятно за културите, защото киселата почва е пречка за усвояване на хранителните вещества. Малко са културите, имащи предпочитания към кисели почви.
Ако рН е 6,5-7,0, тогава почвата е неутрална и не е необходимо разкисляване, но в такава почва обикновено има малко или няма охлюви. Варуване обикновено се прави преди есенната обработка, а количествата зависят от нивата на рН. За борба с охлювите е добре дозата да се раздели на две части, като едната половина се заравя в почвата, а другата се разпръсква рабномерно на повърхността.
Аналогично е и използването на дървесна пепел, но с тази уговорка, че може да се прилага целогодишно при кисели почви.
