Ново проучване на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) разкри тревожни нива на деградация на земеделските земи, особено в арабския регион, където над 46 милиона хектара земеделска земя - две трети от 70-те милиона хектара, засегнати от деградация, причинена от човека - са изложени на риск. Публикувано в списанието на MDPI „ Селско стопанство“ , проучването подчертава спешната необходимост от възстановяване на деградиралите земи и подобряване на продоволствената сигурност.
В световен мащаб, ФАО изчислява, че 1,66 милиарда хектара са деградирали поради човешка дейност, като над 60% от това засяга земеделските земи, включително обработваемите земи и пасищата. Като се има предвид, че 95% от световното производство на храни зависи от земята, тази широко разпространена деградация представлява значителни предизвикателства за агрохранителните системи.
Проучването призовава за устойчивото управление на почвите, земята и водите, като призовава международната общност да даде приоритет на трансформацията на агрохранителните системи, за да се постигне неутралност по отношение на деградацията на земята, да се повиши производителността, да се запази биоразнообразието и да се справят с последиците от изменението на климата.
Проучването разкрива
Арабският регион показва особено тревожни темпове на деградация на земята, като обработваемите земи са особено уязвими. Факторите, допринасящи за тази деградация, включват прекомерна употреба на торове и пестициди, засоляване на почвата от напоителни практики, зачестени пясъчни и прашни бури, повишаване на температурите и недостиг на вода, свързан с изменението на климата.
С по-малко от 4 процента от земята в арабския регион, предназначена за възстановяване, регионът не постига глобалните цели. Възстановяването на 26 милиона хектара деградирала обработваема земя би могло да намали разликата в добивите с до 50 процента при маслодайните култури и да даде възможност на зърнените, кореноплодни и грудкови култури да достигнат потенциалните си добиви.
Констатациите подчертават неотложната необходимост от специална регионална инициатива, която би улеснила сътрудничеството между държавите, съобразена с местния контекст и фокусирана върху възстановяването на земеделските земи с цел повишаване на продоволствената сигурност, намаляване на бедността и изграждане на устойчиви и стабилни агрохранителни системи.
