Съвсем наскоро земеделската общност успя да се запознае с резултатите от първия етап на научноизследователския проект за конкурентоспособността са земеделските стопанства в България, който би трябвало да стане настолна книга на всеки нов министър, който иска да управлява селското стопанство на България. Анализът е подготвен и финансиран от Селскостопанска академия от колектив учени и експерти на Института по аграрна икономика, Университета за национално и световно стопанство (УНСС), Нов български университет (НБУ) и Института по почвознание, агротехнологии и защита на растения (ИПАЗР) „Н. Пушкаров“.
Данните в него показват икономическата картинка на способността на родните ферми да оцеляват, като анализът има висока научна стойност, основаващ се на статистически анализи на Министерството на земеделието плюс анкета сред менажери на 319 „типични“ стопанства от различен тип, производствена специализация и географско месторазположение,проведена през лятото на 2020 г..
Конкурентоспособността се оценява по 4-те критерия - икономическа ефективност, финансова осигуреност, адаптивност и устойчивост на стопанствата. При икономическата ефективност се гледа доколко фермерите имат ресурсна осигуреност за работата си, защото чрез нея биха могли да оптимизират разходите си и да имат конкурентни предимства.
Финансовата осигуреност пък дава информация за потенциала и качеството на управление, индикира възможностите на стопанствата за бъдещи инвестиции и развитие. Критерият е необходим да допълни останалите, защото осигуряването на по-високо ниво на някои от останалите критерии или показатели може да стане за сметка на финансовите резултати.
Критерият адаптивност показва способността (вътрешният потенциал) на стопанството за приспособяване към измененията на пазарната, институционална и природна среда. Това се постига чрез инвестиции в производството (ресурси, технологии, сортове и породи), промяна в структурата на производството и/или организацията на стопанството (организация на труда, управление на договорните отношения, модернизация на организационната форма), посочват експертите.
Критерият устойчивост показва способността на фермата да съществува във времето. Едно стопанство е устойчиво, ако може да управлява ефективно снабдяването на факторите на производството и ефективната реализация на продукцията. Обратно, ако дадена ферма има сериозни проблеми в снабдяването на мениджърски капитал (когато възрастен предприемач няма наследник, желаещ или можещ да продължи бизнеса) или за финансиране на дейността (недостатъчни собствени средства, невъзможност да се продаде дял или получи кредит), или за маркетинг на продукта и услугите (промени в пазарното търсене или на потребностите на членовете – кооператори, нови стандарти за качество и безопасност, силна конкуренция с вносна продукция), тогава тя няма да бъде устойчива, посочват експертите.
Ставки и площи при диверсификация на културите
При оценката на конкурентоспособността на земеделските стопанства по подсектори се вижда, че като дял на земеделските стопанства с ниво на конкурентоспособност спрямо средното за страната (която е 50%) само четири от подотрасълите в селското стопанство имат нива над нея. Това са „Производство на полски култури” (59% конкурентност за отрасъла), „Смесените животновъдни ферми” (56%), „Трайните насаждения” (54%) и „Свине, птици, зайци” (50%). Всички останали подсектори имат конкурентност под средната за страната или за сектора – „Зеленчуци, гъби цветя” (47,65%); „Тревопасни животни” (21%); „Сменени растениевъдни” (25%) и „Смесени растително-животновъдни стопанства” (20%).
Изключително интересно е да се види делът на земеделските стопанства с различно ниво на показатели за финансова обезпеченост, като стопанствата са разпределени в три нива – ниско ниво, средно и високо ниво на финансова обезпеченост. Данните от анализа покачват, че само в подсекторите пчеларство (11,11% от пчеларите) и в смесените растениевъдно-животновъдни ферми (1,79% от тях) мениджърите са посочили, че имат високо ниво на финансова обезпеченост. При всички останали подсектори и една фирма не е посочила подобен факт.
Но с оценка „добра” за финансовата им обезпеченост са всички останали подсектори – „Полски култури (73,91% от стопанствата в този подсектор); „Зеленчуци, цветя и гъби” (53,57%); „Трайни насаждения” (59,74%); „Тревопасни животни” (48,39%); „Свине, птици и зайци” (50%); „Смесени растениевъдни” (71,11%); „Смесени животновъдни ферми” (77,78%); Смесени растениевъдно-животновъдни стопанства (58,93%) и „Пчели” (44,44%).
Отново пчеларите, но този път и смесените растениевъди държат първенството при изплащането на текущите си задължения. С най-висока възможност да връщат кредитите са 22,22% от пчеларите и 11,11% от смесените растениевъдни стопанства. С „най-ниска възможност” да плащане в процентно изражение спрямо останалите фирми в сектора отново са пчеларите – 33,33% от тях, а 55,56% от тях имат „добра способност” да се издължават.
При останалите подсектори с „ниска възможност” да връщат задълженията са 30,43% от производителите на полски култури, 28,57% от „Зеленчуци, цветя и гъби”, 28,38% от фирмите в „Трайни насаждения”, 28,13% от подсектора на „Тревопасните животни”, 26,67% от „Свине, птици и зайци”, 25,58% от „Смесени растениевъдни”, 16,67% от „Смесени животновъдни ферми” и 30,36% - от Смесени растениевъдно-животновъдни стопанства.
Най-силно зависими от външно финансиране (кредит, държавно подпомагане и др.) са „Смесените растениевъдни ферми”, от които 27,91% го заявяват. Най-слабо зависими от заеми са смесените животновъдни ферми, защото само 16,67% от фирмите в този сектор са заявили ниската си зависимост.
Друг важен извод в доклада е, че съществува голяма вариация в равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства с различна производствена специализация.Тук ще поясним, че за определяне на равнището на конкурентоспособност са използвани следните граници, посочени от експерти в дадената област: високото ниво е от 0,51 до 1, доброто ниво 0,34-0,5 и ниско ниво 0-0,32.
И според изследването, с „най-висока” конкурентоспособност се оказват фермите в сектора на пчелите (0,46), следвани от стопанствата, специализирани в полски култури (0,44), следвани от смесеното животновъдство (0,42) и от стопаствата в смесеното растениевъдство (0,41). Всичките те са над средното за страната ниво. С „добра конкурентност”, но под средната за страната са стопанствата, отглеждащи трайни насаждения (0.39), следвани от „Зеленчуци, цветя и гъби” (0,38), Свине, птици и зайци (0,38) и Смесени растениевъдно-животновъдни (0,38). Най-слаба е конкурентоспособността на фермите, специализирани в отглеждане на тревопасни животни, която е на ниско равнище (0,32).
Когато се подготвят разработки за конкурентоспособността на стопанствата, това става според 14-те класа, в които на Евростат ги разделя според икономическия им размер в евро. В първия (I) клас са фермите под 2 000 евро; във втори (II) клас - от 2 000 до по-малко от 4 000 евро; в трети (III) клас - от 4 000 до под 8 000 евро; IV клас - от 8 000 до под 15 000 евро, в V клас са стопанствата от 15 000 до по-малко от 25 000 евро; VІ клас - от 25 000 до 50 000 евро; VІІ клас - от 50 000 до по-малко от 100 000 евро; VІІІ клас - от 100 000 до 250 000 евро; ІХ клас - от 250 000 до 500 000 евро; Х клас - от 500 000 до 750 000 евро; ХІ клас - от 750 000 до 1 000 000 евро; ХІІ клас - от 1 000 000 до по-малко от 1 500 000 евро; ХІІІ клас - от 1 500 000 до по-малко от 3 000 000 евро; ХІV клас - равно или по-голямо от 3 000 000 евро.
