Дървесните отпадъци – стърготини, талаш, наситнена кора и клони често се използват за обогатяване и аерация на почвата, подобрявайки качеството на живот на растенията, за мулчиране, във високите лехи, както и за декорация на градината. Не винаги познаваме добре истинските ползи, както и не сме в състояние да оценим правилно вредите. Факт е, че в повечето случаи ефектът е положителен, но е важно да познаваме и негативната страна.
Как да използваме дървесните отпадъци в овощната и зеленчукова градина?
Най-често срещаната грешка се корени в начина на внасяне на дървесните стърготини. В действителност те разхлабват почвата, подобрявайки нейната виздухо- и влагопропускливост, а в допълнение я обогатяват. Съдържат хранителни вещества, които са много нужни на растенията – азот (0,2-0,5%), фосфор (0,05-0,15%), калий (0,40-0,45%), калциев оксид (2-2,5%) в абсолютно сухо вещество. В кората се съдържат и други хранителни вещества.
Мързелив компост – компостиране направо в градината
Какъв проблем може да възникне при внасянето на свежи дървесни отпадъци?
Всички тези елементи влизат в състава на трудно разлагащи се органични съединения, каквито са лигнинът и целулозата. В допълнение на това, в тях могат да се съдържат смоли, както и други съединения, вредни за растенията. Водният екстракт от дървесните стърготини има кисела реакция, където рН е 4,0-4,9 и внасянето на свежи дървесни стърготини подкиселява почвата. Оказва се, че това не е всичко – въведените в почвата стърготини започват да се разлагат под действието на почвената микрофлора, която жадно поглъща азота и частично фосфора от тях и в същото време от почвата, оставяйки растенията на азотен глад.
Не бързайте да изгаряте или да изхвърляте този ценен дървесен материал, защото всички споменати недостатъци могат да бъдат премахнати чрез обикновено компостиране. Ако в отпадъците присъства дървесна кора, тогава тя трябва да бъде натрошена и колкото по-малки са частиците, толкова по-бързо ще протече процесът на разлагане. Разграждането на кората настъпва само след разрушаване на слоевете защитна коркова тъкан. Най-добре е дървесните отпадъци да се компостират с оборски или птичи тор в съотношение 1:1, като се добави дървесна пепел или вар. Така компостирани тези отпадъци съдържат в сух вид азот – 1,3-2,7%, фосфор – 1,3-2,6%, калий – 0,7-1,5%, а киселинността е близка до неутралната. Такъв компост е съвсем малко по-неефективен от торфения, смесен с оборски тор, но за сметка на това го превъзхожда по продължителност на своето действие, което понякога достига 9-10 години.
Малките производители най-често прилагат смесен принцип на компостиране, като поставят на тънки слоеве дървесни отпадъци, редувайки с компоненти, съдържащи голямо количество азот – плевели, окосена трева, кухненски отпадъци с растителен произход и по възможност оборски или птичи тор.
Много често дървесните стърготини се използват в качеството им на мулч. Те се разлагат бавно, потискат растежа на плевелите и предотвратяват изпарението на влага, но в този случай за градинските култури няма да бъде излишно добавянето на допълнителни количества азот.
При отглеждането на краставици като субстрат могат да се използват чисти дървесни стърготини. Как в този случй могат да се отстранят негативите и откъде ще дойдат хранителните вещества? Наличието на смоли може частично да бъде елиминирано чрез поливането на стърготините с гореща вода, а един месец преди засаждане на разсада, те се смесват с тройна доза по обем оборски или двойна птичи тор на каша. След засаждане на краставиците на постоянно място, подхранването се извършва ежеседмично с тази смес, която има повишено съдържание на азот.
В дървесни стърготини, добре обработени с гореща вода, може да се отглежда лук за зелен, сеят се до пикиране семена на краставици, тикви, тиквички и патисони.
Мулчът от дървесни стърготини е подходящ за всички видове почва.
При правилна подготовка и използване на дървесните отпадъци се получава отличен тор, аналогичен по свойства на оборския.
Отпадъците от иглолистни дървета практически не пренасят болестотворни патогени, което елиминира риска от заразяване на растенията.
Освен оборски тор за обогатяване при компостиране може да се използва следната смес: дървесни стърготини, дървесна пепел и карбамид в съотношение 20:1:0,25, залети с вода.
Влажността и температурните условия оказват влияние върху скоростта на разграждане на дървесните стърготини.
