Реколтата до голяма степен зависи от компетентното планиране и разполагане на различните култури на участъка. Изготвянето на схема за сеитбообращение е важна стъпка след завършване на всеки сезон и подготовката на нов. При засаждане на определено растение е необходимо и важно да познаваме неговите особености и тези на предшествениците му.
Сеитбооборотът и планирането наистина изискват известни познания, но всъщност това е приятна и забавна творческа дейност, особено през зимата, когато градинската работа е сведена до минимум и имаме повече време за изучаване на тази практика.
Какво категорично не трябва да правим в градината?
Сеитбоборотът подобрява качеството на почвата, намалява проблемите с болестите, пренасяни чрез нея и помага за контрола на вредителите. Факт е, че по време на вегетацията повечето растения извличат хранителни вещества от почвата, но има и други, които внасят. Това прави качественото сеитбообращение не само важен, а също и напълно безплатен инструмент за получаване на добра реколта.
Сеитбоборотът съвсем не е нова идея. Хората знаят за ползите от него поне от 1200 години и има убедителни доказателства, че египтяните са прилагали този принцип доста успешно. Европейските фермери са познавали най-простата практика за отглеждане на две полета – обработвали половината участък, а останалата част оставали да почива, а следващата година сменяли местата.
Лукът и чесънът гният в градината – възможности да спасим реколтата
По-късно фермерите започнали да използват система от три полета, като разделяли участъка на три части (вместо на две) и така установили, че реколтата е по-добра. Обикновено на едното засявали през пролетта овес и ечемик, след което есенно засявали зимна ръж или пшеница. На второто поле отглеждали бобови култури (боб, грах, леща и др.), обогатяващи почвата с азот, а третото почивало. Тези три полета се въртяли по този начин непрекъснато всяка година, позволявайки на една от секциите да почива.
Сеитбооборот вместо пестициди
Правилната ротация помага за прекъсване на цикъла на специфични за дадена култура болести и вредители. Това означава, че те не могат да се натрупват до разрушителни нива не само в почвата, но и върху самите растения гостоприемници. Сеитбооборотът е „изместил“ техните любими растения, докато вредителите и патогените са си „почивали“ през зимата и новото им поколение вече няма да намери благоприятен източник на храна, за да се размножава интензивно.
Освен това различните растения се конкурират с плевелите по свой начин. Например след картофи, домати, зеле, грах – лехите остават относително чисти, което облекчава следващите култури. Тиквите, благодарение на обилнатаа си зелена маса, също перфектно потискат плевелите. Ето защо, ако участъкът е запуснат и с голямо количество плевели, има смисъл да се засадят именно такива култури, осъществявайки последователната ротация.
При идеално сеитбообращение, като се имат предвид биологичните характеристики на различните култури, растенията от едно и също ботаническо семейство могат да се отглеждат след три и повече години на това място, особено ако има почвени патогени, например на често разпространената фитофтора. Ако това е непостижимо поради малка площ, тогава може да се прилага съкратена версия.
Всяка култура има своите особености, но да разгледаме принципите на сеитбообращението при доматите. Те са култура, взискателна към подхранването – органичната материя се внася обикновено през есента, а минералните вещества се добавят в посадъчните ями. През вегетационния период се използват и листни торове. Най-често се пръска с калциеви добавки, за да се избегне върховото гниене.
След доматите е добре да се отглеждат кореноплодни – ряпа, репички, моркови, цвекло, лук, чесън, а също краставици и фасул.
За да се избегне пренасянето на често срещани боести и по-нататъшното изтощаване на почвата, не трябва да се засаждат култури от същото семейство – картофи, патладжан, пипер и др.
Неутрални предшественици на доматите са целината и тиквичките, а най-добри – бобовите.
Групи по съвместимост – възстановители и потребители
Важно е да се обърне внимание на растенията, които потребяват голямо количество хранителни вещества и изтощават почвата и кои, напротив, внасят и я обогатяват.
Най-сериозни потребители на хранителни вещества са: домати, броколи, зеле, патладжан, цвекло, маруля, а по-скромен апетит имат чесънът, лукът, пеперът, картофите, репичките и ряпата.
Възстановяващите почвата са грахът, фасулът и покривните култури – детелина и зимна ръж.
Редуването на тези три групи култури позволява да се усвояват най-пълноценно хранителните вещества от почвата.
Най-простата тригодишна ротация изисква засаждане на най-взискателните към хранителни вещества култури през първата година, по-малко през втората и възстановяващи плодородието – през третата. Това предполага наличието на отделни площи за всяка една от тези групи култури.
Почвопокривните култури могат да се засяват след прибиране на реколтата. След тях е благоприятно отглеждането на зеленолистни.
Ротацията може да се организира и така:
– плододаващи култури (домати, тиквички, патладжан, пипер и др.);
– почвопокривни за зелен тор или обогатяващи почвата (бобови култури);
– зеленолистни култури;
– кореноплодни.
Познаването на тези прости правила позволява да се отглеждат различни култури и на малки участъци, като се получава качествена реколта.
