Гниенето на чесъна и лука е сериозен и често срещан проблем. Това е процес на разлагане на зеленчука, засягащ както луковиците, така и перата. Надземната част се променя, листата стават жълти, по-късно кафяви и постепенно отмират – появява се неприятна миризма. Възможно е луковицата да изглежда здрава отвън, но изгнила отвътре.
Причините за гниенето на лука и чесъна могат да бъдат свързани с грешки в агротехниката, болести и вредители.
Неподходящ посадъчен материал
Посадъчният материал за отглеждане на лук и чесън трябва да бъде чист, сух, без признаци на заболяване и механични повреди. Преди засаждане се подсушава добре и се сортира – мекият и повреден арпаджик и чесън се изхвърля.
В горещините доматите не узряват напълно - как да го предотвратим!
Традиционно посадъчният материал се обеззаразява, като най-често се използва калиев перманганат. Тази процедура не трябва да се пренебрегва, особено когато има съмнение за качеството.
За чесъна е желателно да се обновява редовно. Отглеждането на зимни сортове минимизира този проблем. Ако вече гниенето е било налично, тогава подмяната на посадъчния материал е задължителна.
Когато по някакви причини гниенето е често срещан проблем, тогава е добре да се търсят сортове, устойчиви на гниене, но трябва задължително да се установи причината.
Ако проблемът вече е наличен, тогава всичко, което може да се направи са предимно заключения за бъдещето, но болните растения трябва да се отстранят възможно най-скоро, а останалите да се третират с подходящ препарат, за да се избегне разпространението. Тук е важно да се отбележи, че това е свързано с времето за прибиране на реколтата и карантинните срокове на препаратите – когато времето е малко, тогава не трябва да се използват.
Неподходящо място за засаждане
Ако проблемът с гниенето на чесъна и лука се появява ежегодно, тогава проблемът може да бъде:
– тежка и плътна почва;
– повишена киселинност на почвата (чесънът е особено чувствителен към киселите почви);
– застой на снежните, дъждовните, поливните или високи подпочвени води;
– липса на сеитбооборот на отглежданите култури.
Какви мерки могат да се предприемат?
1. По-често разхлабване на почвата, когато тя е плътна. Това ще предотврати образуване на кора на повърхността и ще отстрани лошия въздухообмен, провокиращи гниенето на луковиците.
2. Добавяне на пепел – чесънът и лукът реагират много добре на тази добавка. Така се намалява значително киселинността на почвата, към която тези култури са чувствителни.
3. Издълбаване на дренажни канали, които да отвеждат излишната вода.
4. Спазване правилата на сеитбооборот – най-добрите предшественици са културите от сем. Тиквови и сем. Картофови, а засаждане на предишното място е допустимослед 3-4 години.
Преовлажняване
Тази грешка е свързана отчасти с предходната. Преовлажняването може да се дължи на обективни причини (продължителни валежи) или субективни – неправилно поливане и избор на място. От излишък на влага страдат всички луковични култури, а е много трудно да се предотврати гниенето.
Какво да предприемем?
Ако проблемът е във времето, тогава лехите могат да се покрият с полиетиленово фолио, повдигнато с дъги, оставяйки краищата отворени, за да може да се проветрява. Това е особено важно последния месец преди прибиране на реколтата. Влагата по това време даже да не успее да причини гниене, то определено няма да влияе по най-добрия начин на съхранението на реколтата.
Високата влажност на въздуха също има неблагоприятно действие, така че се препоръчва лукът и чесънът да се засаждат на проветриво и добре огрявано от слънцето място. Гъстотата на засаждане и борбата с плевелите са други утежняващи фактори.
Неправилно подхранване
Лукът и чесънът обичат подхранването с азот в начален стадий на развитие – във фаза на активен растеж, но азотните излишъци на по-късен етап могат да предизвикат прекомерно развитие на зелената маса в ущръб на луковиците, както до омекването и гниенето им.
На бедна почва също има вероятност от проблеми. При дефицит на хранителни вещества растенията са слаби и податливи на болести и вредители, които също могат да предизвикат гниене. Те се нуждаят от плодородна почва с балансиран състав. Когато растенията са прехранени с азот, тогава също може да се използва пепел. Една чаша пепел се залива с 10 л вода, престоява 10-12 часа, разрежда се в съотношение 1:3 и се поливат растенията. Процедурата може да се повтори.
Болести и вредители
Загниването може да е свързано с наличието на болести и вредители, но в повечето случаи може да се предотврати.
Борбата с болестите без промяна на земеделските практики е безпредметно занимание. Болестите не възникват от нищото и са необходими благоприятни условия за тяхното развитие – отслабен имунитет и провокиращи фактори (преовлажняване , липса на сеитбооборот и др.).
Ако проблемът все пак е наличен, тогава първо трябва да се диагностицира правилно, за да се намери и правилното решение, тъй като фунгицидите няма да отстранят вредителите, а инсектицидите болестите.
Основните източници на болести са заразен посадъчен материал и почва, в която във времето се натрупват патогени.
Бялото гниене при чесъна не се лекува, а профилактиката се свежда до обработка с Фитоспорин и подходящи фунгициди.
Сивото гниене също не се лекува, а засегнатите растения се отстраняват. Насажденията се третират с подходящ препарат.
Пероноспорозата при луковите се развива на всички етапи и може да унищожи реколтата. Превантивните мерки са пръскане с 1%-ен бордолезов разтвор и млечна суроватка в съотношение 1:10 с вода. Млечнокиселите бактерии предпазват растенията от развитие на гъбични заболявания.
Фузариозата нанася сериозни поражения на луковите култури и при установяване на болестта болните растения трябва да бъдат незабавно отстранени. За профилактика се използва Фитоспорин.
Борбата с вредителите – лукова муха и лукова нематода се води с подходящи средства.
Задължителни превантивни мярки са спазването на сеитбооборот, почистване, изнасяне и унищожаване на растителните остатъци.
