Министерството на земеделието публикува изказване на германския федерален министър на земеделието Джем Йоздемир, който през седмицата поиска новото изискване за сеитбооборота, планирано за 2023 г. да се отложи във времето, така че държавите - членки да увеличат производството на пшеница. Целта е да се противодейста на недостига на зърно, причинен от войната в Украйна.
„Всички сме загрижени за руската атака срещу Украйна и нейното въздействие върху глобалната продоволствена сигурност“, се казва в изявление на Йоздемир, публикувано от министерството на земеделието на 11 май. „Приоритетът е да се сложи край войната и в същото време да се подобрят доставките на храна, без да се предизвикват други кризи."
Необходими са „прагматични” решения, затова ще се работи с Брюксел за забавяне на прилагането на правилата за сеитбооборота, за да се даде възможност на фермерите да засяват повече пшеница. В противен случай не би било позволено да се засява пшеница след пшеница следващата есен.
„Отлагането ще постигне две цели- да допринесе за глобалните доставки и да защити някои площи, посветени на биоразнообразието, от което някои хора биха искали да се откажат.” „Голямата задача на нашето време е осигуряването на доставките, опазването на климата и запазването на биоразнообразието“, се казва в изявлението. Германското Министерство на земеделието се е свързало с Европейската комисията с молба да се поясни, че изискването за сеитбооборота ще бъде въведено от 2024 г., вместо от 2023 г. - нещо, което според експеритет може да бъде направено без сериозно въздействие върху климата или биоразнообразието. Очаква се решението на Комисията.
Българските зърнопроизводители недоволни, че се бави наредбата за угарите
Ще припомним, че тази година ЕК позволи на държавите-членки да засяват угарите, за които се дават субсидии като екологичнонасочени площи. България със закъснение въведе тази преференция, което ще затрудни заявяването в Кампанията за директни плащания, чийто краен срок за заявяване без санкции изтече на 16 май.
От агроведомството припомниха, че до края на деня са подадени 94 798 заявления по схеми и мерки за директни плащания, което е повече с 1 680 от миналата година. В 53 379 заявления е маркирана схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Общата заявена площ е 3 792 938 ха, което е с 68 598 ха повече от заявената за подпомагане площ за същия период на миналата кампания.
До 10 юни 2022 г. земеделските стопани могат да правят редакции на вече подадените заявления или да подават заявления с 1% санкции за всеки ден закъснение.
