За биологичното стопанство „Дивата ферма” на Бети и Ники Василеви от хасковското село Горно поле е писано много. Не само защото изградиха бизнес от нулата и са сред първопроходниците на екологично чистото производство в страната, но и защото с предприемаческия си дух фермерското семейство дава пример на младите хора как и в България един бизнес може да се развива в много посоки. Като се започне от животновъдството, мине се през преработката на месни продукти и се стигне до туризма – и то в един богат на история и природни забележителности регион, където къщата за гости „Дивата ферма” стана любима дестинация за мнозина.
През 25-годишната си фирмена история обаче и Василеви, подобно на останалите биологични производители в страната, неведнъж са се сблъсквали с какви ли не проблеми. Пречките бяха свързани основно с липсата на достатъчно субсидии за биофермерите, като заделените за тях бюджети бяха източвани по какви ли не схеми на фирми, приближени до местната власт и покровителствани от не една администрация в агроминистерството.
Затова е странно, че точно, когато дойде „новата власт”, а на ниво ЕС биологичното производство беше изведено като основен приоритет, изведнъж „Дивата ферма” отново е изправена пред проблем. Този път той е предизвикан от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), а не от агроведомството. Защото на едно от последните заседания на тематичната работна група по Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г. биоживотновъдите разбират, че в следващия период говедовъдите няма да бъдат субсидирани по мярката „Пасторализъм” в националните паркове. Забраната е в сила само за говедата и няма да важи за овце и кози, са обяснили от ековедомството.
Мотивът за тази промяна бил, че в екоминистерството постъпвали много негативни сигнали за това как едрите преживни животни в националните паркове нарушавали екологичното равновесие.
„Нямам идея как нашите животни, които от 2009 година досега всяко лято пашуват в Национален парк „Рила”, са оказали вредно въздействие върху природата, още повече че като ветеринарен лекар аз полагам изключителни грижи да усъвършенствам стадото с високопланински породи, които са много близки до дивеча в надморска височина над 1 500- 2 000 метрае. Те не изпасват тревата така, както го правят млечните породи и смятам, че селектираното от нас стадо е най-доброто в цяла Европа”, коментира Василев.
И още за предприемачите от Маджарово
Фермерът изрази силното си недоумение от появата на негативните сигнали срещу пашуването в парковете, защото световните научни доклади и факти ясно показват, че в едно растително съобщество, каквито са тези пасища, всички видове тревопасни животни трябва да живеят заедно - според природните закони. В кенийския национален парк „Масай Мара” например, не пасат само антилопи – там са и носорозите, и жирафите, и биволите – и за всичик тях има място под слънцето, коментира Василев. Обяснявайки как едрите животни се хранят с високите треви, докато антилопите и гнутата – пасат ниската тревичка. В природата е така, че когато говедото опасе високата трева, след него идват овцете и козите и опасват дребната”, обясни още Николай Василев.
Според фермера, „ако някъде в националните ни паркове екоравновесието е нарушено, това се дължи не толкова на високопланинските стада, а на млечните крави, които масово започнаха да се качват от всякакви фермери в природните паркове – основно заради субсидиите. Млечните животни обаче не са приспособени към студовете, типични за над 2 хиляди метра надморска височина, затова те не дават достатъчно мляко. За разлика от планинските породи говеда тези крави седят около езерцата, където ги хранят с фуражи. Подобен случай е имало Национален парк „Централен Балкан”, срещу които е подаден сигнал от еколози, тъй като местата се утъпкват и замърсяват от едрите животни. За да ги дохранат, фермерите започнаха да качват концентриран фураж в планината, а той не е биологично чист и замърсява средата в парковете”, обясни още Ники Василев.
„Изключително важно е да се знае, че в националните паркове трябва да се отглеждат само планински породи говеда – защото ако качиш една млечна крава, чиято кожа е като вестник, това не е хуманно отношение към животните. Там е мястото само за планинските породи. Те са най-близо до дивите породи и най-добре може да опасват тревата. Една шарена порода може да стои само до гьола и чака да я подхранват. Голям проблем, който в момента не се следи в парковете е, че там масово подхранват животните с фуражи, а те са бъкани с химикали”, обобщи Василев.
Именно затова и собствениците на „Дивата ферма” са изразили недоволството си от факта, че заради чужди прегрешения бизнесът им може да бъде погубен през следващия програмен период, ако стадата им през лятото не могат да пашуват в Рила.
„Националните паркове са единствените територии в страната, които са идеални за биологично производство”, мотивира се Василев. Добавяйки, че „пасищата извън националните паркове основно са общински, но там не се знае кой с какво е пръскал, а липсата на контрол води до дисбаланс в природата”. „Отидохме в парк „Рила”, защото знаехме, че там пашата е чиста, а има и контрол от рейнджърите. Сертифицираните ни пасища са гаранция, че продукцията, коятно произвеждаме за пазара, е биологично чиста”, посочи ветеринарят. Единственият проблем според Василев може би е този, че средствата от таксите, които те като бизнес плащат годишно за ползването на пасищата в парковете, не отиват за покриване на част от заплатите на държавните служители в парка, защото те администрират и протоколират тяхната дейност и е редно да получават по-високо заплащане от досегашното.
Самите фермери са отишли в парк „Рила” много преди държавата да започне да изплаща субсидии, така че едва ли някой може да ги причисли към „субсидиантите”. От 2009 година досега те всяко лято транспортират първоначално 400 животни, а днес – 1 400, така че през лятото, когато край Маджарово, където се намира „Дивата ферма”, температурите са над 40 градуса, успяват да спасят отглежданите от тях стада. „При тези условия в нашия регион е невъзможно да осигури фуражът за животните през цялата година, особено за биологични говеда”, обясни фермерът. И допълни, че точно този пасторализъм им е дал стимул да разширят стадото и да инвестират в кланица за производство на телешко биологично месо.
„Преди 2016 година, когато бяха въведени субсидиите за пасторализъм, таксите, които ние плащахме на парк Рила бяха около 700-800 лева за едно лято. Сега плащаме около 17-18 хиляди лева – затова предлагам държавните структури да разпределят тези средства, така служителите, които работят в тези паркове, да имат по-високи заплати, защото те наистина са в услуга на бизнес като нашия”, коментира Василев . В момента средната заплата в парковете е 700 лв. Стадото на „Дивата ферма” се обслужват от двама държавни служители, които би трябвало да имат стимул да изработват месечните протоколи за пашуващите стада, необходими за доказване на този бизнес високо в планината.
За да докаже важността на тяхното стадо за екологичното равновесие в парк „Рила”, Василев припомня, че през 1999 г. в този парк са пашували само 440 овце, нула крави и около 150 коне и магарета. Ако се сравни с 1958 година, само на едно от пасищата, където в момента пасат техните говеда, е имало 30 хиляди овце, асега за целия парк овцете са 11 хиляди, а кравите – само 8 хиляди. Затова и пашуването на говедата според Василев няма как да наруши равновесието във високата планина. „Не е вярно, че навремето в Рила са пашували само овце, просто те са били толкова много, че спрямо тях кравите са били пренебрежимо малко”. Целият впрегатен добитък на селата в Рила е бил от волове и крави. Но при 30 хиляди овце само на едно пасище, да имаш 500 крави за тогавашните разбирания са били много малко.
Василеви имат още един аргумент в своя защита, който ще отправят към министерството на околната среда, и той е свързан с европейски доклад, разработен от Европейската комисия, в който са участвали учени от 11 университета и който е изследвал 12 райони в ЕС, за да се установи какъв е приносът на тревопасните животни в пасищата.
Изследването е направено по една от програмите за дивата Европа Greens life, като евроекспертите са интервюирали 95 фермери от ЕС, включително и собствениците на „Дивата ферма”. „Докладът беше обявен през февруари тази година и показва, че говедата имат най-голям принос за планинските пасища. Именно затова се изненадвам, че българската администрация е пренебрегнала този доклад, в който се казва, че говедата са изключително полезни за алпийските и друг вид планински пасища".
По време на тематичната работна група по Стратегическия план зам. министърът на околната среда и водите Тома Белев е съобщил, че в националната приоритетна рамка на стратегическия план, който ЕК е изпратил до България, също е заложено в бъдеще едрите преживни животни и конете да не се субсидират на територията на националните паркове. „Не мога да си обясна как така администрацията иска в следващия програмен период да развива пасторализъм в защитените територии НАТУРА и в природните паркове, които са 35% от площта на страната, но където контролът няма нищо общо с този в националните паркове, а го изключва от националните паркове, които са едва 2% от българската територия”, риторично попита Василев.
Собствениците на „Дивата ферма” дори не желаят да получават в бъдеще субсидии за пасторализъм. За тях е важно бизнесът им в парк „Рила” да не бъде провален, тъй като с изключването на говедата от пасторализма в националните паркове достъпът на стадото му, в което е инвестирал изключително много средства през последните 5 години, ще бъде прекратен, поясни Василев. От 2-3 години кръстосваме българската месодайна био порода с още една - този път високопланинска - „Хайленд”, за да засилим устойчивостта на животните към студ”. Едно животно от тези породи струват по 10 хиляди лева и докато се аклиматизира към нашите условия, минават поне 3-4 години, а някои от тях не оцеляват и дори половината умират. „В момента обаче като видов състав нашето стадо е на световно, не само на европейско равнище, защото кръстосахме българските ни породи и с френската планинска порода „Обрак”, която е за месо”, обобщи ветеринарният лекар и бизнесмен Василев. При пълна забрана да пашуват в Рила обаче, тяхното стадо ще бъде намалено повече от два пъти, тъй като изхранването на тези породи само в Маджарово ще ги върне във времето преди 2009 г., когато заради сушата през лятото животните са изнемогвали. Именно затова и фермерите очакват разбиране и помощ от страна на администрацията, която би трябвало да прави разлика между професионално отглеждани животни и такива, които се гледат само за субсидии.
Самите те като съвременни управленци са изчели националната приоритетна рамка на стратегическия план, който Брюксел е изпратил до България, но там никъде не са видели забрана да се субсидира пасторализмът при говедата, добави фермерът. Заедно със своята съпруга Благовеста те са изпратили в Брюксел запитване в ЕК къде точно има нормативно изискване, според което нашите крави не могат да пасат в националните ни паркове.„Ние не сме против опазването на природата, защото първостепенна задача на тези паркове е да поддържат екосистемите. Но защо в австрийските Алпи и в останалите високопланински паркове в ЕС планинските породи имат право на свободна паша, а у нас нямат?”, за кой ли път се пита Николай.
И понеже никой от нас не иска един успешен бизнес с производството на биологично телешко месо в България да бъде затрит поради грешки, допуснати с месодайни говеда в други високопланински райони в страната, Синор.бг отправи запитване до екоминистерството, за да разберем какви са точните мотиви пасторализъм при говедата да бъде зачеркнат от аграрното субсидиране след 2023 година.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
