Оптималните срокове за прибиране на морковите зависят от сортовите особености. При ранните сортове периодът на вегетация е значително по-кратък (около два месеца) и се прибират според необходимостта. Те не могат да се съхраняват дълго.
Как да разберем, че е време за прибиране на късната реколта моркови?
Ако при цвеклото нещата са ясни – трябва да се прибира преди замръзване, то при морковите нещата са по-сложни и съществуват различни гледни точки. Добрите вкусови качества и продължителността на съхранение до голяма степен зависят от сроковете за прибиране на реколтата.
Основните проблеми при късното главесто зеле
Мнозина смятат, че когато стъблата на морковите започнат да се огъват и полягат – необходимо е да се изваждат. Това по-често е сортов признак, а не сигнал за прибиране на реколтата.
Има и друго мнение, свързано с промяна в цвета на надземните части, които покафеняват. Това се получава по-често при гъбични заболявания, а не е само знак за съзряване и готовност за прибиране.
Важно е да се обръща внимание на всички изменения, но да не се допуска закъснение, което също ще навреди. Морковите за съхранение е необходимо да бъдат здрави и добре узрели, но не и презрели.
Късните сортове моркови имат по-дълъг вегетационен период (около 4 месеца) и трябва да се съобразим с това. Производителите посочват тези срокове на опаковката, което позволява да се определи приблизително времето за прибиране на реколтата.
Морковите са студоустойчива култура. Най-интензивно започват да увеличават теглото си, хранителните вещества, захарите и каротина от края на август и началото на септември. В този период обикновено нарастват на тегло с около 40-45%, а това е доста забележимо увеличение. Това се дължи на оттичането на хранителни вещества от надземните части към кореноплодите поради намаляване на средните денонощни температури с около 7-8 градуса по Целзий. Тогава може да се забележи и началото на повяхване и изсъхване на листната маса.
Морковите могат да издържат до -5 градуса (някои сортове и по-ниски), но ненужното задържане в почвата не е желателно, защото при температури 4-5 градуса оттичането на хранителни вещества към кореноплодите се преустановява, както и развитието. Естествено е, че в този случай задържането им в почвата няма смисъл.
Не трябва да се чакат и продължителните есенни дъждове, защото вследствие на големите количества влага морковите ще започнат да се напукват, ще придобият воднист вкус и ще станат негодни за съхранение.
Когато в летните месеци времето е продължително сухо и горещо, тогава не бива да се бърза с прибирането на реколтата. Кореноплодите навярно са останали сухи и влакнести. Необходимо е да се изчакат по-благоприятни условия.
Ако отглеждаме няколко сорта, тогава може и да се объркаме с времето за прибиране, а това естествено ще повлияе негативно на съхранението им. Най-добър ориентир в този случай се оказват кореноплодите. У нас се отглеждат по-често сортове от тип Нантски. Те се отличават с добри характеристики – кореноплодите са с приблизително еднакви размери, устойчиви на напукване, сладък вкус, сочни и с малка сърцевина. Друга отличителна черта е това, че в състояние на зрелост имат тъп връх. Когато той е остър, това показва, че трябва да им се даде още малко време за съзряване.
Смята се, че когато по кореноплодите започнат да се появяват малки власинки (коренчета), тогава е време да се извадят.
Морковите се нуждаят от сериозни грижи през август и септември. Трябва да се полива и плеви навреме, както и да се подхранват с калий. Необходимо е да се следи и за вредители. Ако по върховете на листата се появят червени или кафяви петна, това вероятно е сигнал за наличие на морковена муха и мерките са наложителни.
През септември трябва да се направят две подхранвания с калий с интервал от 1,5-2 седмици. Това е важно, защото ще доведе до подобряване на вкусовите качества на кореноплодите и те ще се съхраняват по-добре. Предозиране също не е желателно. То не е толкова опасно както с азотните, но не бива да се прилага повече от 60-80 g на 10 л вода.
Изваждането на морковите се прави в сухо и топло време, като се внимава да не се нараняват, защото кожицата им е много нежна, а раните зарастват трудно. Те стават обект на нападение от възбудители на гнилостни процеси.
Надземните части се отстраняват незабавно след изваждане на морковите, за да се предотврати повяхване. Листата изпаряват много влага, а кореноплодите бързо губят еластичност.
В слънчево време не трябва да се оставят на лехите за просъхване след изваждане, защото повяхват бързо. Целесъобразно е да се пренесат на сянка.
