Късното главесто зеле има сравнително къс вегетационен период – засажда се през юли, а прибирането започва в края на октомври. И за това време то образува голяма органична маса от корени, листа и глави. А много често се случва и слаба реколта, като причините са различни – не формира глави, напуква се или пък е нападнато от болести и вредители.
Възможно е един от основните виновници за слабата реколта да е сухото и горещо време, което влаголюбивата култура приема много негативно. Но в същото време подхранването, качествата на почвата, сеитбооборотът и предпазването от болести и вредители са не по-малко важни.
Когато зелето не свива глави
Като влаголюбива култура зелето се нуждае от постоянна влажност, но не понася преполиване или заблатяване на кореновата система. Топлото и сухо лято е една от основните причини да не формира глави. Ако се полива редовно, когато почвата е изсъхнала на около 3 см от повърхността, тогава всичко ще бъде наред, а дълбочината на проникване на водата да бъде 30-40 см. Редовното поливане през август и септември имат решаващо значение при формирането на глави.
Винаги трябва да се вземат предвид сортовите особености и времето за засаждане да бъде съобразено с това – ранен сорт, засаден през юли няма да даде добър резултат.
Въздушната влажност е от голямо значение. Установено е, че при добра почвена влажност, но въздушна под 40% листата започват интензивно да повяхват, което препятства нормалното развитие.
Главестото зеле има повишени изисквания към хранителните вещества. Късните сортове усвояват около 80% от азота, намиращ се в почвата и значително по-малки количества калий (до 65%), а фосфор само20-30%. Предвид тези особености, балансираното подхранване е много важно.
Зелето се развива изключително добре, наторен с угнил оборски тор, който се внася преди засаждане, както и компост. Фосфорът и калият също се внасят предварително, а с азот се тори при първото окопаване и около месец след това.
Зелето се напуква в следните случаи
Напукването на зелето е свързано със засушаване и последващо обилно поливане. Напуканата вече глава не може да се възстанови и качествата на реколтата ще се загубят.
Излишъкът от минерални торове и прекалено бързият растеж също водят до напукване на зелето. Гранулираните торове се внасят в почвата преди засаждане, а не се оставят на повърхността. Зелето не трябва да се тори, ако формирането на главите е към своя край, защото последващото торене води до напукване.
Честите проливни дъждове могат също да предизвикат за напукване, както и дъждуването.
Образуване на кафяви петна по краищата на вътрешните листа на зелето
Получава се при горещини и слънчево изгаряне, но всъщност по-често то се дължи на недостиг на калций. Важно е да се установи киселинността (рН) на почвата и при необходимост да се коригира. Идеалното рН за зелето е между 6,0 и 7,0.
Друг важен фактор е осветеността, която трябва да бъде най-малко 6-7 часа пряка слънчева светлина на ден – пълна сутрин и частична сянка в горещите следобедни часове. Ако има в близост по-високи растения, които да засенчват е благоприятно решение. При продължително високи температури се нуждае от временно засенчване в следобедните часове.
Интензивната слънчева светлина, особено ако растенията са засадени по-рано, може да предизвика не само изгаряне, но и образуване на цветоноси вместо глави.
Зелето горчи поради следните причини
Малко вероятно е селекционерите да създават горчиви сортове главесто зеле. Ако то има горчив вкус, най-честата причина за това е дефицитът на бор. Този микроелемент е важен за всички растения, защото спомага за поддържане на клетъчните стени и репродуктивните структури. Когато има недостиг на бор при главестото зеле, тогава главите стават жилави и горчиви.
За да не се напукват морковите
Добро решение е третиране с листен тор, съдържащ бор или с разтвор на борна киселина.
Зелето боледува
Когато зелето се отглежда на едно и също място, тогава вероятността от заболяване е много честа, а сеитбообращението е решение на проблема. В тази система най-добре е да следва бобовите култури, но е възможен и 3-4 годишен цикъл на сеитбооборот, за да се осигури изчистване на почвата от патогени.
Редовното премахване на плевелите и унищожаването на растителните остатъци е необходимо при заболяване на зелето. Ако почвата на участъка е глинеста, тогава трябва да се подобри дренирането.
Предпазване на върховете от увреждане на всички етапи на развитие. Оказва се, че ако върхът на главестото зеле е увреден по някаква причина, тогава растението не може да формира глава. Най-честата причина са вредителите – различни видове гъсеници, зелева галица и др., но може да бъде и механично.
Ако сме допуснали малко закъснение в сроковете за засаждане, тогава е много важно редовното поливане и подхранване.
