България е единствената страна в света, където не се прилага данък върху земеделската земя, особено за големите притежания, а това изкривява пазара и икономическите взаимоотношения между фермерите, затова е крайно наложително следващият парламент да подготви законодателство, при което притежателите на над 10 хиляди декара земеделска земя да бъдат облагани. Това четем в Концепцията за усъвършенстване на поземлените отношения и преструктурирането на българското земеделие в условията на новата Обща селскостопанска политика (ОСП), предложена от Кирил Боянов, икономист и дългогодишен председател на Земеделската кооперация "Дръстър" в Силистра.
Цялата концепция плюс предложенията за законодателни промени Боянов е изпратил до президента Румен Радев, с копие да земеделския министър Явор Гечев, който също има сериозен опит в кооперативното движение. Щеи припомним, че Боянов не за първи път представя на управляващите идеята си за необходимостта от подобен данък. В този случай обаче, той има надежда, че българският президент би препоръчал на аграрния министър да се запознае с анализите, върху които кооператорът от Силистра стъпва, за да аргументира належащите законови промени.
Сравнявайки поземлените отношения у нас с тези в останалите европейски държави, в концепцията на Боянов, която той развива върху 43 страници, посочва, че „няма икономическа логика ползватели на половин декар в урбанизирани територии да плащат данък върху собствеността, докато този, който е изкупил 1 милион декара на безценица от малките собственици, да не плаща данък за нея, да не я обработва пряко, а само да я очертава за получаване на субсидии по СЕПП, като отделно я отдава под наем на трети лица! Е, това нормално ли е за увеличаване на рентиерството в демократична България”, риторично заключава Боянов.
Тъй като не можем да публикуваме концепцията в пълния й вид, се спираме на някои от основните заключения и препоръки, които Боянов предлага за нормализиране на икономическите отношения при ползването на земеделските имоти. Позицията му е лична и не ангажира останалите членове на кооперацията.
„Аграрното законодателство стои в основата при формиране на аграрната политика на държавата. Нашето законодателство все още не е сто процента приведено в съответствие с европейското и затова много често изработените и приети закони се променят или се допълват, каквито са законите за земята, за кооперациите и т.н. На първо място се нуждаем от спешно приемане на закон, с който да се преустанови продължаващото раздробяване на земеделските земи по пътя на онаследяване, дарения, заменки и други сделки, защото по маломерност на земя сме на последно място в ЕС. В западноевропейската практика се извършва непрекъснато уедряване, без да се разрешава със закон разделянето, както и прекомерното им уедряване чрез закон, който регламентира колко земя да притежава едно физическо или юридическо лице. Според нас има два начина за решение:
1.Въвеждане статуса на „единствения наследник”, който получава правото на собственост върху имота и го стопанисва, като се обезщетяват останалите сънародници по договорно споразумение между тях.
2.Наследяване в „идеални граници”, поравно между всички наследници с нотариално договорно споразумение, където никой от тях не желае да се занимава със земеделието. Ако не се възприеме един от тези варианти, то раздробяването ще продължава, ще се усложняват тези имуществени отношения между наследниците и при липса на договореност ще се увеличават белите петна в земевладението, което не е добър показател за бъдещето на българското земеделие.
Вторият по важност закон е този за извършване преструктуриране на поземлените отношения и на земеделските производствени структури. До този момент това „преструктуриране” не отговаря на изискванията на ОСП на ЕС, а без него е невъзможно постигането на желаната бърза и качествена промяна и създаването на конкурентноспособно земеделие, способно да се противопостави на силната конкуренция в европейският пазар. Земеделските производители се нуждаят от защита, а такъв закон липсва.
Става дума за защита от нелоялна конкуренция при внос на силно субсидирани земеделски стоки от други страни, особено на животински, за защита доставката на консумативи за производството /торове, препарати, семена, посадъчен материал и др./ С издаване на сертификат за качеството на производството им, одобрен от държавна институция, за защита при просрочване на задължения поради природни аномалии, за защита от ползването на механизирани услуги с уеднаквени цени и т.н.
Необходими са изменения и допълнения към Закона за подпомагане на земеделските производители, които се отнасят до финансовата подкрепа по ОС-1 и ОС-2. Не може да има реална конкуренция на европейският пазар без изравняване субсидиите по СЕПП в ЕС. При сегашните директни плащания на декар, големи са различията в ставките на декар. Сега картината на плащаните помощи на декар са следните:
Гърция - 118 лв/дка
Нидерландия - 89 лв/дка
Словения - 84 лв/дка
Италия - 80 лв/дка
Ирландия - 69 лв/дка
Германия - 62 лв/дка
Франция - 61 лв/дка
Прибалтийските републики - 37 лв/дка
България, Румъния - 32 лв/дка
Друг проблем имащ отношение за регулиране на поземлените отношения са т.н. бели петна в земеползването. Отчита се, че това е земя в размер на 1,3 млн.дка, която не е договорирана със земеползватели и въпреки това се обработва от структурите, тъй като белите петна попадат в масивите при сключване на споразуменията между наемателите по чл.37 „в” от Закона за земята. С оглед на контролиране на тези бели петна належащо е изграждането на Национална поземлена банка, с цел да избегне и въведе ред в пазара на земята. Идеята за създаване на Национална поземлена банка е сходна с тази за изграждане на държавни бензиностанции. Чрез тази Национална поземлена банка ще минават всички пазарни сделки, защото българската земя е национално богатство и нейното ефективно използване, като средство за производство е нужно за нацията от гледна точка на национална сигурност и осигуряване на продоволственият комплекс. Влизането на белите петна в тази Национална банка и пазарът на земята ще дадат една перспектива за собствениците на земя, че те могат да продадат земята си на държавата или на всяка друга частна организация. Създаването на Национална поземлена банка ще позволи и да се извърши комасация на собствеността. А има ли комасация, ще има реална предпоставка за напояване, чрез изграждане на Национална хидромелиоративна система. В Унгария, Полша, Литва, Германия, Белгия, Италия има вече изградени такива банки и те са структури с участието на държавата. Тази структура ще бъде полезна особено за младите хора, които са придобили опит на запад и се завръщат у нас. Ако те искат да се занимават със земеделие, поземлената банка може да им предостави земя да я наемат или купят.
България е единствената от ЕС, която не е член на най-голямата европейска асоциация Копа-Коджека, която защитава интересите на фермерите в ЕС. Когато си член на тази асоциация гласът ти е много важен при гласуването в европейският състав и твоето мнение е меродавно. Доводите на някои браншовици, че не можем да си платим членски внос от 200 хил.евро е професионално неиздържана , и ако това не се случи няма кой да ни чуе в Брюксел. В тази връзка е необходимо създаването на Специализирана земеделска банка, която ще бъде основна обслужваща банка за земеделските производители и ще подпомага дейността на ДФ „Земеделие” вместо фондът да работи с много търговски банки при не толкова приемливи условия”.
Според Боянов, има начини да се подобри земевладението в страната и той предлага няколко от тях:
- уедряване на малките земеделски стопанства чрез комасация в реални граници /а не ликвидация/ и превръщането им в семейни ферми от западноевропейски фермерски тип;
- ограничаване размерите на свръх големите стопанства в оптимални размери от гледна точка на норма на управляемост;
- досегашното арендуване подпомага земеползването макар то да е временно решение, но усложнява поземлените отношения;
- на този етап комасацията на земята в реални граници съществува само, като пожелание. Преди нейното извършване е необходимо разработването и приемането на нов Закон за наследството, изграждане на Банка-земя за пазара на земята, Закон за размера на Земята, която трябва да притежава физическо и юридическо лице, Закон за продажба земя на чежденци, Закон за оземляване на млади хора и т.н.;
- уедряване чрез продажба на съсед по парцел;
- уедряване чрез заменка със земя от ДПФ и ОПФ;
Поземленият пазар е много важен инструмент за развитие на земеделието и усъвършенстване на поземлените отношения. Оставен този поземлен пазар без регулиране от държавата, той често води възникване на проблеми с раздробяването на земята и пример днес е пазарът на земята у нас без контрол основаващ на Закона за търсенето и предлагането и закупуване на неограничени количества земя с цел получаване на субсидии и развитие на неконтролирано рентиерство. Ето защо всяка страна провежда своя национална политика, като се съобразява, че земята е национално богатство, национална сигурност и продоволствен комплекс за изхранване, търговия и защита на своята нация.
Пазарът на земеделска земя в страните с развита пазарна икономика е развит до степен да се промени собствеността, свързана с наследяването или при фалит на дадено земеделско стопанство. Там земята е намерила отдавна истинският си собственик и много малко земя се продава. В Дания право да закупят земеделска земя и да я обработват имат само тези, които имат завършено най-малко средно специално образование и с доказани практически възможности. В Германия е също силна намесата на държавата в регулирането на пазара, като за продажба на всеки имот се изисква разрешение от местната власт .В Швеция към Министерският съвет има създадена специална поземлена инспекция, която разрешава закупуването на земя. Във Франция е създаден специален правителствен орган, който играе ролята на посредник при извършване на покупко-продажбата на земя /”САФЕР”/, която често пъти изкупува предлаганата земя, отдава я под аренда, докато я продаде на подходящ купувач. В страната са създадени 27 регионални поземлени структури, които контролират поземления пазар и арендата.
По отношение на цените на имотите в страните членки на ЕС няма мораториум за тяхното регулиране, въпреки че гражданите в тези страни имат право да купуват земя, то сделките не са чести, както е сега в България. Австрия – при 42 хил. долара за хектар има ограничение колко земя може да притежава едно физическо или юридическо лице. При извършването на сделка със земя купувачът плаща 3,5 % върху сделката плюс още 1,1 % върху сделката за регистрация в поземленият регистър на тази нова сделка.
Великобритания – цената за хектар е 31,4 хил.долара, при силно механизирано земеделие, с висока производителност. В земеделието са заети 1,1 % от населението. В селскостопанският сектор се използва 71.3 % от земеделският фонд, а обработваемата земя е 36,3 процента в този сектор. Няма ограничение чужденци да купуват земя. Таксата за регистрация в поземленият регистър за Англия, Уелс и Северна Ирландия варира от 0 до 1,2 % в зависимост от сумата на сделката. В Шотландия таксата е от 0 до 4.5 % от сделката. В тези страни земеделието не е популярно за млади хора, но в последно време се забелязва известна привлекателност. Средната възраст на фермерите е около 59 години.
Германия – цена от 32.3 хил. долара за хектар, но обработваемата земя е 34,1 % от поземления фонд. Минималният и максималният размер за притежаване на земя от физически и юридически лица се определя конкретно за всеки федерален окръг. Бившите собственици в Източна Германия имат право да купуват земя на по-ниска цена, но трябва да имат сключен договор, че ще обработват минимум 20 години. При покупка на земя плаща купувача в размер на 3.5 % върху сделката.
В Чехия ценате е 8 хил.долара за хектар. Плаща се данък от 3% върху сделката. Структурите в земеделието работят с договор за лизинг със собствениците на земя.
От бившите социалистически страни България е с най-ниска цена на земята. Повишаването и задвижването на поземления пазар в България е резултат от високия процент на безработни, които през последните 6-7 години на безценица продадоха земята на своите дядовци, за да оцелеят. Много спекуланти я придобиха на символични цени и с това узакониха придобития си криминален произход на капитала, с цел препродажбата на по-високи цени, а не да се занимават със земеделието, посочва Боянов. И препоръчва държавата да ускори и приеме регулиращи функции на поземленият пазар, за да не продължи това разграбване на земята, чрез поземленият данък върху земята да се стопира това разграбване.
В преобладаващата част от страните на ЕС собствениците сами обработват над 75% от земите си с изключение на Франция, Белгия и Германия, където сами обработват само собственици на около 50% от земята, останалата част е под аренда.
Във всички европейски страни преобладават семейни ферми, активно подпомагани от държавата, която контролира и регулира поземлените и арендните пазари с оглед уедряване на земеделските стопанства. Семейните ферми членуват в кооперативи, които подпомагат фермерите в научно отношение, ресурсното снабдяване и реализацията им на произведената продукция, като постоянно следят маржовете на стоковите пазари.
Във Франция е най-силна намесата на държавата в арендните взаимоотношения при определяне размера на рентата /наема/.
Там всеки департамент разработва типов договор за аренда, който се одобрява от префекта. В Холандия, държава с традиции в арендуването, намесата на държавата в арендните отношения е много силна. Изискването към бъдещите арендатори и наематели са големи: да притежават минимум средно специално или висше аграрно образование и добър практически опит. В страната функционират 6 арендни бюра, които се занимават с управлението на арендните отношения, като предварително извършват проучване на желаещите да станат арендатори.
В Швеция решаването на възникнали спорове се извършва от т.н. ”Аренден съд” с 12 специализирани съдилища в страната, чиито състав включва по един представител на собствениците и от арендаторите и тяхното одобрение става от Министерството на правосъдието.
Продължителността на договорите в различните държави е различна, но с тенденция за по-дългосрочна аренда. Във Франция например тя е за 9 години; в Холандия -12 години; Дания-10 години /а на цялото стопанство е 15 години/; в Полша, където арендуваната земя е около 20% договора за аренда е 8 години.
Размерът на рентата е най-висок в Гърция- 30 до 40 евро на дка; в Дания е 25-30 евро на дка; в Германия - от 20 до 30 евро на дка. Средният размер на рентата в старите членки на ЕС е от 20 до 30 евро на декар.
В България арендуването е най-разпространено и в миналото преди 1944г., и днес. Арендуването на земя се използва от всички организационни форми регистрирани у нас по Търговския закон, като най-висок дял на арендуване имаме в Добричка област. Според Боянов, като форма на стопанисване арендата ще остане дълго време перспективна, но само при усъвършенстване на поземлените отношения с ясни правила чрез нормативна уредба.
Ето и основните пропуски, породени от липсата на ясни правила в арендните отношения:
- Слаба държавна намеса - в Закона за арендата е дадена прекалена свобода на договарянето, без таван на арендуваната земя.
- Законът за арендата и арендните отношения не е синхронизиран със западноевропейското законодателство, където държавата е пряко ангажирана с регулирането на арендните отношения, което означава, че се води държавна социална политика, насочена към постигане на социална справедливост и социално изравняване на двете страни на договора. В сегашните сключени договори двете страни на договора не са еднакво равностойно защитени и сега съществува голяма поляризация в размера на рентата от 30 до 120 лв/дка.
Размерът на рентата у нас не се влияе от пазарното търсене и предлагане, нито от промяната на реализационните цени, нито от производителността на труда, както е в западно-европейските страни, а най-вече се влияе от постигнатото споразумение между двете страни на договора. Макар размерът на изплащаната у нас да е изравнен с размера на рентата в много западни страни, то нерегламентираните в закона на някои правила позволяват на някои арендатори да не изплащат определеният размер на рентата. В Закона за арендата не е достатъчно уредено ползването на земеделските земи при така наречената производствено-икономическа комасация на земеползването съгласно чл.37в от Закона за земята.
Често явление е без знанието на и съгласието на собствениците земята се обработва не от стопанският субект, с който е сключен договор, а от друг стопански субект в резултат на постигнатото споразумение, което от гледна точка на конституцията на България за неприкосновеността на собствеността е юридически необосновано. В сегашния Закон за арендата не е предвидена възможност за автоматично презаверяване на арендния договор, ако не е настъпила промяна, което облекчава договорящите от правене на излишни разходи продиктувани от изискванията за нотариални заверки и тяхното плащане. Затова не са рядкост случаите, когато „случайно” попаднали хора в аграрния бизнес, поради неефективно производство и некоректност към самите собственици създават допълнително напрежение в арендните отношения.
На този етап нотариалната заверка е формална и в нарушение на Закона за нотариусите, защото двете страни на договора не присъстват пред нотариуса при подписването, а в някои случаи поради отдалеченост това е трудно осъществимо. В повече договори се посочва една цена на арендния договор, с оглед да се плати по-малка нотариална такса, а в края на годината стопанският субект решава да изплати по-висока рента.
Сегашната продължителност на арендният договор е 10 години, което не мотивира арендаторите да правят подобрения и инвестиции с цел по-голяма сигурност. Арендаторите вместо да увеличават размера на арендуваната земя за стопанството си, е по-добре да купуват земя, за да развиват бизнеса си.
Рентата и цената на земята са като скачени съдове. Щом цената на земята не пада, а на този етап тя върви нагоре, то няма логика това не се отразява на рентата. Например, рентата в Добричкия регион се движи от 80 до 120 лв./дка и това е свободен пазар и свободна конкуренция. Тук следва да си зададем въпроса при това ежегодно увеличаване размера на рентата, какво е сбъркано, като се знае, че в много европейски страни рентите са диференцирани и се обвързват с добивите и държавата там се намесва в тези сложни правно-икономически поземлени отношения при определяне размера на рентата.
След присъединяването на страната в ЕС през 2007 година, когато започна и субсидирането на декар площ, рентата се формира на пазарен принцип. И при засилен интерес към закупуване на земя рентата става по-висока, защото това предполага по-високи добиви. Ако една земя не се търси, няма как да се иска и се дава висока рента. Декар земя в Добруджа струва вече над 2500 лева на декар и не може пазара да ограничи тази цена. По-каква логика тогава рентите да са по-ниски, тъй като рентата е пряко договаряне между страните. Високите цени на рентата в Добруджа от 120 лв/дка се получиха в резултат на засяването на много площи с лавандула и от тук извода последно време падна рязко цената на лавандуловото масло и от тук е възможно да паднат рентите.
По-отношение пазара на земята се отчита тенденция от 5% годишен ръст в цената на земята, но българската земя остава една от най-евтините на територията на ЕС. Основното, което спира големи инвеститори да купуват земеделска земя в България, е липсата на комасация на собствеността и липсата на напояване, което в последно време е лимитиращо за получаване на добиви. Именно затова и според Боянов въвеждането на поземлен данък в България е крайно наложително, като той да бъде диференциран - според размера на притежаваната земя и нейната категория. Авторите на концепцията предлагат част от поземленияа данък да остава в даденото населено място, където е землището, с оглед развитието и поддържането инфраструктурата на населеното място.
По справка от поземления кадастър към Министерството регионалното развитие и благоустройството към юли 2020 година физически и юридически лица са купили следните земеделски земи:
От 10 хил.до 20 хил.дка - 29 физически лица и 53 фирми;
От 21 хил.до 30 хил.дка - 8 ФП и 20 ЮЛ
От 31 хил. до 50 хил.дка - 5 ФП и 6 ЮЛ
От 51 хил. до 100 хил.дка - 3 ФП и 12ЮЛ
От 101 хил. до 200 хил.дка - 2 ФП и 3 ЮЛ
От 201 хил. до 300 хил.дка - 4 ЮЛ
От 301 хил. до 500 хил.дка - 2 ЮЛ.
В препоръките, които Боянов дава към управляващите, се съдържат важни предложения, по които мнение могат да дадат и други представители на земеделския бранш.
Законите и всички нормативни документи, отнасящи се за земеделието, да не се предлагат в насипно състояние, а предварително да се форматира тяхната визия показваща посоката на развитие на поземлените отношения в условията на ОСП /лош пример-Кодекс за земеделието, Закон за поземлените отношения/. Затова е нужно приемане на Закон за браншовите съюзи., изграждане на Национална поземлена банка, създаване на Национална земеделска камара, приемане на нов Закон за земята и на нов Закон за кооперативите, приемане Закон за комасация на собствеността на земята, на нови закони за наследството, за арендата и закон за капиталовите дружества в земеделието.
Изработване на нова база данни института „Пушкаров” по-отношение категориите на земеделските земи, те не отговарят на състоянието на почвата днес. Досегашната категоризация на земите е остаряла. Промени се не само физико-химичните качества-хумуса от 7 е вече 2,5 единици - в резултат на почвена, водна, ветрова и друга ерория на земята, но и изкуственото наторяване и липса на научно сеитбообръщение промениха състава и структурата на почвата.
* Обсъждане чрез информационна компания на изработеният стратегически план за развитие 2021/27 година със земеделските структури, преди представянето и в Европейската комисия.
Последните данни от гласуваната многогодишна финансова рамка за програмния период 2021/27 г. бюджетите са разпределени по следния начин:
България - 29 млрд.евро Румъния - 80 млрд.евро
Франция - 40 млрд.евро Полша - 160 млрд.евро
Гърция - 72 млрд.евро Италия - 200 млрд.евро
* Да се отстрани нарушеното равновесие между растениевъдството и животновъдството чрез икономически инструментариум от европейски и държавни помощи.
* Стимулиране внедряването на научно-обосновани сеитбообръщения с оглед подобряване запасеността на почвата и земята, като национално богатство. Досегашните отглеждани култури /пшеница, царевица, слънчоглед и рапица/ не създават агросреда и бъдеще за земеделието.
* Въвеждане на контролиран и регулиран пазар на земята.
* Службите за Съвети в земеделието и общинска служба земеделие да минат на подчинение на общините.
* Изграждане на специализирана земеделска банка за обслужване на земеделието. Сегашната практика ДФ ”Земеделие” да кореспондира с много търговски банки е недостатъчно ефективна и полезна.
* Въвеждане на поземлен данък диференциран по размер и категория на земята. Постъпленията от поземлен данък една част да остава в землището - кметството, където е земята, а друга част - в държавния бюджет. Оставащата част в кметството ще бъде източник за подобряване инфраструктурата и вътреселищната пътна мрежа. Постъпленията от поземленият данък върху 50 млн.дка обработваема земя и още толкова гори ще бъде източник за актуализиране на мизерните пенсии на пенсионерите.
* Необходимо е райониране на културите в България в зависимост от подходящите природно-климатични изисквания за всяка култура.
* Изграждане на градозащитна система с доброволно участие на земеделските производители, застрахователи и кметове на общини и населени места.
* Да се спре разграбването на държавния и общински поземлени фондове чрез заменки или продажба, а тези земи да се предоставят на млади хора, на желаещи да отглеждат животни или да създават свое семейно стопанство.
* С новият Закон за кооперирането да се даде право на наемателите ЗК, фермерски кооперативи да изграждат комасирани поливни площи и трайни насаждения чрез промяна начина на трайно ползване чрез приемане на т.н. Договор за управление.
* Директните субсидии /СЕПП/ да се подпомагат тези, които обработват земята, а не рентиерите /инвестиционни фондове, нотариални и адвокатски кантори, публични личности, поставени външни лица, чуждестранни граждани и т.н./
* Осигуряване на безлихвени кредити за млади хора, желаещи да се занимават със земеделие /закупуване на земя, техника, животни/.
* Язовирите, строени върху земя на собственици на земя от бившите ТКЗС, които сега неправомерно се администрират от общините, да се върнат на стопанските субекти, които обработват землището, където са построени.
* С европейски средства и държавна помощ да се стимулира изграждането на локални поливни площи. Не само 2022 г. но и 2020г. показаха и напомниха, че без поливане няма земеделско производство. Пример да се поучим от Гърция и Турция.
* По-отношение тавана на директните субсидии в новата ОСП 2021/27 г. да се даде право на всяка държава в своя стратегически план да подходи така, че земеделските кооперации не бива да се разглеждат като капиталови дружества, ООД, АД, ЕАД при опити за определяне на такъв таван, а да се разглеждат като сдружения, организации на собственици на земя, обедили се за колективно обработване на собствените си земи.
Субсидиите по СЕПП би следвало да не е само изискване на площ, а да има изискване за стокова продукция чрез доказан среден добив. При досегашната практика има много случаи само на база аерофотоснимки и очертаване на наетата земя да се получават субсидии,без да полагат растително защитни мероприятия. Примери много със субсидиите за тикви, картофи и т.н. Според мен да се помисли процент на субсидия за площ и процент /ставка/ за стокова продукция.
В българското земеделие протича четвъртата индустриална революция с приложението на компютри, изкуствен интелект - събрани заедно, те са в основата на дигиталното земеделие, което е начало на нова аграрна революция.
Подготовката на днешните кадри за земеделието изисква повишаване професионалният агромениджмънт на кадрите с цел земеделието да се превърне в модерен, мощен и динамичен сектор на българската икономика.
Въпреки европейските субсидии нямаме ръст на БВП за земеделието, затова изоставаме от бившият източен блок като Унгария, Полша, Румъния, Естония и т.н.
На българското земеделие е нужна не само диверсификация на културите, но и други видове производства, изградени на база получаване на добавена стойност, а това са така наречените клъстери на база суровина-краен продукт.
Износът на непреработена продукция е износ на национален доход.
Задължително спазване на европейският зелен пакет със следните предложения за периода 2021/27г.:
а) 30-процентно намаление на парниковите газове от селското стопанство за всяка държава;
б) удвояване на площта на земята използвана за биологично производство на ниво държава членка или поне 30% от използваната земеделска земя спрямо 2017г.;
в) минимум 30% намаление на употребяваните пестициди на ниво държава членка спрямо 2017г.;
г) гаранция, че 100% от повърхностните и подземни води ще отговорят на нитратната директива;
Избор на подходящи български сортове, селекция на сортове приспособили се към местните условия на измененията на климата. Включване на бактерии за противодействие на патогените;
Диверсификация на културите, ротация на културите за научно управление на сеитбообръщенията; съвместно отглеждане на повече от една земеделска култура;
Управление на хранителните вещества /NRK/-чрез нужният баланс; торене с променлива норма; торене с микробиални торове; торене с естествени торове-оборски и компост; зелено торене /сидерация/; междинни и покривни култури; отглеждане на азотофиксиращи култури; отглеждане на застрашени от изчезване на местни сортове; затревяване на междуредията в трайните насаждения и лозята; минимални почвени обработки с прилагане на – NO-TIL модел на земеделие и мулчиране;
Провеждане дискусия с арендаторите и собствениците на земя за размера на рентата и наема за предоставена земя инсцениран от Комисията по земеделие породена от лошите климатични условия. Варианти за дискусията определяне на рентите по райони за планиране, структура на културите. Среден размер на държавна рента /ползвайки опита на Франция/;
Обсъждане предложението на депутати от НС за облагане с данък определеният /изплатен/ размер на рента /наем/ от стопанските субекти в земеделието, а не данък върху конкретният размер рента получен от собственика на земя;
Обсъждане предложението на депутати от НС за облагане с поземлен данък на юридически и физически лица притежаващи над 10 хил.дка, а защо не се обсъжда поземлен данък под този размер?
Настоящата разработка има за цел да предизвика дискусия сред аграрниците, научните работници, арендатори, политици, Председатели на ЗК и особено участието на юристи владеещи аграрното право и не на последно място самите земеделски ползватели.
